кра̀тък - единствено число, мъжки род, нечленувано кра̀ткия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член кра̀ткият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член кра̀тка - единствено число, женски род, нечленувано кра̀тката - единствено число, женски род, членувано кра̀тко - единствено число, среден род, нечленувано кра̀ткото - единствено число, среден род, членувано кра̀тки - множествено число, нечленувано кра̀тките - множествено число, членувано
1 близък (за разстояние) - малък - къс - кратък 2 бърз - мигновен - кратък - бегъл 3 кратък - мимолетен (книж.) - моментен - минутенВиж повече4 кратковременен - краткотраен - къс - кратък - непродължителен 5 кратък - едносричен (прен.) - едносложен (прен.; книж.) - лаконичен - немногословен - еднословен 6 кратък - стегнат - сбит - лаконичен (книж.) - телеграфен (прен.) - конспективен (книж.)7 къс - кратък
Виж повече
- 1. кратък
- - Постъпвам/постъпя по кратката процедура с някого
Виж повече- - По кратката процедура
КРА̀ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. 1. Който съществува малко за относително малък период; къс, краткотраен, непродължителен. Противоп. дълъг, продължителен.
Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъж: да те видя! Ал. Константинов, БПр, 58. Внезапно настъпи едно затишие. И в тая кратка пауза неясно, като слабо и далечно ехо, чуваме откъм селото викове ура. Й. Йовков, Разк. II, 160. Името на Яворов за невероятно кратък срок е станало широко известно. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Тогаз [през юни] са и захваща краткото, горещо северно лято. С. Бобчев, ПОС (превод), 308. Краткото, но деятелно царуване Йоаново представя едно външно проевение на младите сили на възрожденната България при новата династия. Т. Шишков, ИБН, 206. // Който се извършва, осъществява за относително малък период от време; краткотраен, непродължителен. Противоп. дълъг, продължителен. Неколцина от нас направиха кратък излет на изток, в подножието на Кичи чур. Ив. Вазов, Съч. XV, 131. Посреща ме Ботушев, който държеше в ръце своя акт. — Как ти се чини, братле? късметлии сме: ще ни избесят по най-кратката процедура. Ем. Манов, ПЯ, 13. Преведохме на наш терен другарите, които бяха при югославските партизани и след кратка подготовка в края на месец юни бяхме готови да предприемем акция срещу поменатите по-горе обекти. Сл. Трънски, Н, 206. Той се сбогува. И ръкостискането му беше сухо, кратко. Ст. Дичев, ЗCI, 315. Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити / .. / сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна — / кратка схватка и наново ескадроните летят. .. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. // Със същ. време — който има относително малка продължителност. На изток, зад дебелата, мъглива дреха на небето, за кратко време се появи не голямо, мътночервено петно, което скоро се стопи и изчезна. Ем. Станев, ЯГ, 60. Защо в най-кратко време този български комитет да не подготви и вдигне в България повсеместно въстание, тъй че турските крайгранични караули да се видят между два огъня? Ст. Дичев, ЗС I, 410. Над селото се понесе ясен [камбанен] звън и го събуди. За кратко време в църквата пристигнаха почти всички стари хора. К. Петканов, МЗК, 87.Виж повече2. Само мн. Със същ., означаващи малък период от време — миг, секунда, минута и под. Които са съвсем малко на брой. На стотина метра пред носа на крайцера стадо делфини пресякоха курса му. .. В кратките секунди, когато гърбовете им се показваха над водата, слънцето трепваше в маслено-зелената кожа. Д. Добревски, БКН, 27. В кратките мигове, когато лежеше на пода, мислите ѝ скачаха от спомен на спомен, бъркаха се. М. Грубешлиева, ПП, 183. С жадни поглъщащи очи тя откриваше все нови прелести сред бликащата наоколо ранна унгарска пролет, която изпълваше душата ѝ c мъчително сладки спомени за ония кратки мигове, които тя бе преживяла в любовта си към Гражев. Ив. Мартинов, ДТ, 264. А радостните минути на живота му бяха твърде кратки и мимоходни. П. Кисимов, ОА II (превод), 171.
3. За път, разстояние — който свързва две сравнително малко отдалечени една от друга точки; къс. Противоп. дълъг. Пътят ми до училището е кратък. // Който свързва най-пряко две точки, два обекта. На Женева не отидох, защото я зная вече, а от тука ми е и no-кратък пътят за България. Ив. Вазов, ПЕМ, 91. Закъсняват и пропущат парахода. Нищо друго не им оставало, освен да тръгнат по най-краткия път по сухо и да пресрещнат трупата си в пристанището, дето щеше да слезе. Й. Йовков, ΒΑΧ, 44.
4. За писмен текст или произведение — който е с малък, ограничен обем; сбит, стегнат. Предметът, по който изпитваха, беше българска история, кратката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68. Децата трябва да прочитат кратки и любопитни приказчици, чрез които ся подбада любопитството им, тъй що без да ся осетят и те добиват наклонност към прочитание. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 8. Понеже малцина от младите ни читатели са видели как ся печатат книги или вестници, ний намислихме да кажем нещо си за това в тойзи кратък член. ИЗ 1874-1881, 1882, 129. Кратък речник. Кратък очерк по история на философията.
5. За фраза, израз, реч и под. — който се състои от малко думи или изричния; лаконичен. Бързо съобразителен, .., той винаги знаеше да хване вярно един въпрос, да се изкаже в една кратка и изящно закръглена фраза и да порази със сигурността на мисълта си. К. Величков, ПССъч. I, IX. Той ги беше [правилата] запомнил добре, защото Цолов умееше да ги облича в точни изрази, стегнати и кратки, като поговорки. Й. Йовков, Разк. I, 185. Подир яденето и кратката, от няколко думи, благодарствена молитва всички се омиха, избърсаха и се оттеглиха настрана. Ц. Гинчев, ГК, 33. След това даде първата радиограма от Луната. Тя беше кратка: „Пристигнахме благополучно и кацнахме бодри.“ Елин Пелин, ЯБЛ, 62. Въпросите, които ся предлагат на обвинявания, требва да са кратки и ясни. ВП, 96. // Само мн. със същ. думи — които са малко на брой. Той стана прав. Заговори. Думите му бяха сухи, кратки. Регентът и министърът го гледаха внимателно, без да скриват своята тревога. Ст. Дичев, ЗС I, 315. Думите му бяха и прости и кратки, / пълни с упование и надежди сладки. Ив. Вазов, Съч. I, 170.
6. Като сказ. опред. при гл. съм. За човек — който говори, съобщава, изразява мислите си с малко думи; лаконичен. — Аз ще говоря от мястото си, господа, защото няма да ви отруждавам и ще бъда кратък. Ив. Вазов, Съч. X, 78. Аничка:— Защо ми говориш всичко това? Иди си!... Струмски: — Добре, Аничке, аз ще бъда кратък. .. Моето дело започва скоро, .. само че, на първо време ще трябва да се направят повече разноски. .. Аничка: — Искаш да ти дам пари? Й. Йовков, ОЧ, 111. Hue нямаме никакво намерение нито да прикриваме истинските си цели, нито пък да заблуждаваме света. Ето защо в излагането задачите и програмата на нашия вестник ние ще бъдем точни, ясни и кратки. Г. Кирков, Избр. пр I, 45. — Бъдете кратки — времето минава. . — предупреди председателствуващата банкова усойница. Г. Караславов, Избр. съч. II, 388.
7. Остар. Който има малък размер, малка дължина или височина; къс. Свещеносците облачат в кратък филон за спомен на ония древни одежди, които са носили църковнослужителите, ката горна дреха. 3. Петров, и др., ЧБ (превод), 125. Краката на кучето, на лъва, на котката и на други още някои животни са нацепени на повече дялове, като пръстите на человека, по-кратки, имат обаче ноктие остри и възкривени, като въдица. Π. Ρ. Славейков, ПЧ, 15. — Колко ви йе носът дълъг! Не мога да ся навикна да го гледам. Аз съм от него [носа] благодарен и не бих искал да бъде по-кратък, секой го има, както си го има. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 153-154. Добрата говеждина трябва да е крехка, сочна, червена и с кратки влакна; лойта трябва да е бяла. Ступ., 1875, бр. 6, 46.
◊ Кратка гласна. Фон. Гласна, която се произнася с приблизително два пъти по-малка дължина от една дълга гласна. Кратък член. Грам. Формообразуваща морфема -а или -я, при съществителни, прилагателни и др. от мъжки род в българския език, когато съществителното, назоваващо определен обект, не е подлог в изречението; непълен член.
> Β кратки думи (черти). Остар. Накратко. Председателят на съда, в кратки думи, излага съществото на обвинението и пита подсъдимия признава ли ся той за виновен. ВП, 114. Описанието в кратки черти на живота в океана за едно денонощие дава понятие за цялото пътуване. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 31.