Основна форма: мину̀тен - Прилагателно

Форми:

мину̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано
мину̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
мину̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
мину̀тна - единствено число, женски род, нечленувано
мину̀тната - единствено число, женски род, членувано
мину̀тно - единствено число, среден род, нечленувано
мину̀тното - единствено число, среден род, членувано
мину̀тни - множествено число, нечленувано
мину̀тните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 кратък - мимолетен (книж.) - моментен - минутен

Резултати от: Речник на българския език

МИНУ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до минута (в 1 знач.).

Приблизително през минутни интервали и с трясък от вулканското гърло в залп изскачаха огнени материали. Хр. Тилев, В, 15. Учестяването на пулса и увеличаването на ударния обем водят от своя страна до увеличаване на минутния обем на сърцето. Н. Манчева, ЛФ, 28. В 5-ий час минутната стрела показва пладне, а часовата ся намира от нея на разстояние от 25 минути. Хр. Данов, ТПЧ, 220.

2. Временен, краткотраен; моментен. Балкан се спира, .., и като чуе името си, присвива уши и в минутно умиление и доброта радостно завърта опашка. Й. Йовков, Разк. I, 121. „В Драгалевци започна тя без заобикалки вие тръпнехте пред мен ..“ „Да .. пресича я Яворов. Но то бе минутно увлечение. Мина след това ме погълна изцяло.“ М. Кремен, РЯ, 346. Разказват, че казанлъчене, а особено казанлъченке, мислат и работат под влиянието на своите минутни впечатления. Л. Каравелов, Съч. VII, 4. // Стесн. Моментален, мигновен. Прозорците на вагоните, знайте, тесни, един си подал главата, друг се гуши през рамото му, .. Ех, де да иматe една минутна фотография! Ал. Константинов, БГ, 30. От тука пък, като бегла минутна снимка, в паметта ми е запазена друга чудна сцена. Й. Йовков, Разк. II, 136.

Виж повече