къ̀с - единствено число, мъжки род, нечленувано къ̀сия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член къ̀сият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член къ̀са - единствено число, женски род, нечленувано къ̀сата - единствено число, женски род, членувано къ̀со - единствено число, среден род, нечленувано къ̀сото - единствено число, среден род, членувано къ̀си - множествено число, нечленувано къ̀сите - множествено число, членувано
къ̀с - единствено число, нечленувано къ̀са - бройна форма къ̀сът - единствено число, членувано - пълен член къ̀сове - множествено число, нечленувано къ̀совете - множествено число, членувано
- 1. къс
- - Държа на къса ремичка
Виж повече- - Държа на къса юзда
- - Запознали са ме и късите кучета
- - Знаят ме и кучетата и знаят ме и късите кучета
- - Имам къса памет
- - Къса ми е паметта
- - Къс баджак
- - Къси ми са ръцете
- - На къси вълни
- - Познават ме и кучетата и познават ме и късите кучета
- - Познават ме и късите псета
- - С къса памет съм
- - Седем пъти го режа и все късо иде
- - Хванаха ме на къс пас
- - Ако денят е къс, годината е дълга
- - На когото акълът е къс, краката са дълги
- - По късата процедура
КЪС, къ̀сът, къ̀са, мн. къ̀сове, след числ. къ̀са, м. 1. Част, дял от нещо твърдо, обикн. разделено, раздробено или разкъсано; парче. Той видя, че всички в лодката ядяха — държеха в ръцете си големи късове хляб с малко сирене и бавно дъвчеха. П. Вежииов, ДБ, 284. Калитко помоли Дафина за къс хартия, намери молив и навлезе в дълбоката гора на самота. Ив. Хаджимарчев, ОК, 84. Къню изнася голям кървав къс месо и го подава на кучето. Й. Йовков, Разк. I, 116. Дрипата беше къс от вето знаме. Ив. Вазов, Съч. VI, 34. Долу на земята лежеше бял мраморен стълб: той беше паднал и се бе счупил на три къса, но между тия късове растяха чудно хубави бели цветя. Св. Минков, СЦ (превод), 75. Ти имаш много душмани, / че ша та, либе уловят, / къс по къс ша та насекат. Нар. пес., СбГЯ, 235. // Разш. Част от нещо цяло. От прозорците, .., се виждаше триъгълен къс от синьо небе, отсичан от фасадите на две насрещни здания. З. Сребров, Избр. разк., 152. Всичко, което отпосле е излязло от мене, представя само късове от една голяма изповед. М. Арнаудов, Г, 8.
2. Рядко. Част, откъс, обикн. от литературно или музикално произведение. В най-тихите и потайни часове на късните вечери,. ., тя, излегната на отоманката пред радиото, слушаше прекрасни музикални късове и чакаше новини на френски и немски от Лондон, Берн, Стокхолм, Москва. Г. Караславов, Т, 23-24. „Червените ескадрони“. Така се казва един от най-възторжените късове в стихосбирката на Хр. Смирненски. Г. Бакалов, Избр. пр, 350. Той е намирал сюжета и, по предначертаната веднаж схема, писвал е набързо и на късове, според колкото е било нужно за всеки брой от вестника или списанието, в което се е обнародвала повестта. К. Величков, ПССъч. VIII, 46. Сега, когато чета прекрасните му късове от неговата нова книга „Преживяното“, колко съжалявам, че времето, .., задълго ни отне един прекрасен белетрист, за да го направи така също прекрасен общественик. Елин Пелин, СбЦГМГ, 320.
3. Рядко. Отделен предмет, отделна бройка от еднакви предмети; парче. — Продавате ли ги [статуйките]? — Да. — О, да. — Върви ли? — Виждате, останали ми са само три къса. А. Страшимиров, Съч. V, 243. И миячът на коли пред хотел „Кларидж“, и нощният пазач, и продавачът на цигари на късове пред кино „Колизея“, и дори бригадирът на кофражистите от строежа на новия спортен комплекс не са от Тунис. Г. Готев, ПШ, 105.
◊ От къс месо гледам (отглеждам и под.). Разг. От раждането, от съвсем малък гледам (отглеждам). — Нищо не знаете, господине. .. Да го отгледаш [детето] от ей такъв къс месо, .. да продадеш дрехите от гърба си, за да дойде някой негодник и да ти го откъсне от ръцете... М. Грубешлиева, ПП, 114. Ще кажеш [майко]: зная своето дете — / не съм ли го отгледала от къс месо на своите ръце? Е. Багряна, ЗМ, 83.
КЪС, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има дължина, по-малка от тази, която приемаме за средна, обикновена, нормална за дадения вид. Противоп. дълъг. От другата страна на вратата беше седнал един възстар селянин и сладко-сладко си пухкаше с късата си луличка. Й. Йовков, ЖС, 202. Той [Вълко] извади къс ловджийски нож и се залови да смъкне скъпата кожа на зверчето. Ем. Станев, ПЕГ, 56. Тя скокна и загони да хване един бял руняст овен с къси вити рогове. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61. Къси коси. Къса опашка. Къса пушка. Къс меч. // За рокля, пола, панталони, палто и под. — който обикн. е над коляното. На Панаирската улица, .., неочаквано изскочи един висок мъж с черна брада, с доста дълги коси и широкопола шапка, с късо черно палто. Й. Йовков, ПГ, 5. Ние се настанихме в камиона и на всички ни беше неловко и неудобно да седим с къси гащета и разкопчани ризи. СбСТ, 246. Той често се заглеждаше през прозореца .., слушаше веселите гласчета на децата, които играеха вече по къси панталони. РД, 1950, бр. 290, 2. — Баща ми, и той навлякъл един къс шлифер и едно бомбе, като че ли е двайсетгодишен хлапак. Б. Райнов, ГН, 101. Краличът, скрит в дупката си, подникна и видя воденичаря, едър, сух селянин, а до него едно момиче, в късо мораво сукманче и босо — вероятно дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19 / За елек, кожух, яке и под. — който е до или над кръста. Той беше облякъл шареното късо турско елече на жена си, и вместо ежедневната си шапка, беше нахлузил шапката, с която нощуваше и която, .., имаше едно отверстие на върха. Ив. Вазов, Съч. VII, 21-22. Старий бей, облечен с късо сукнено кожухче, продължаваше твърде внимателно играта. Ив. Вазов, Съч. II, 21. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Й. Йовков, ΒΑΧ, 133. // За ръкав — който е над или до лакътя. Макс беше по тънка памучна фланелка с къси ръкави. Д. Димов, Т, 74. То [момичето] е с черен панталон, червен колан с жълта тока и кремава блузка с къси ръкави. Г. Белев, КВА, 289.
2. Разг. Обикн. за човек — който е малък, невисок на ръст; нисък. Противоп. висок, дълъг. Той го познаваше, но като че видя друг човек: къс, пълен, червен, със сиви абени дрехи. Й. Йовков, ПГ, 263. Недалеч гърлесто псе грозно зави. — У, невидяло се, сякаш е вълк! — каза другарят на синеокия момък, по-къс от него, но плещест. А. Страшимиров, ЕД, 23. И аз останах вдървен на мястото си, с поглед прикован в бабата, чиято къса фигура се замрежваше от снега. Ив. Вазов, Съч. VIII, 164. Чтом влязох вътре глядам едно късо старче.. ., изправи ся от стола си и мя посрещна и здрависа учтиво. Лет., 1871, 147.
3. Който се простира на малко разстояние, който е с малка дължина; кратък. Противоп. дълъг. Той си обърна гърба на североизточния студен вятър и застана неподвижен там, за да си почине малко, защото пътят, що беше изминал, ако и къс, поради неравната си и грапава повърхност, го умори ужасно. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Момчето ме поведе през събора, после навлезнахме в една къса улица. Н. Попфилипов, РЛ, 149. Черните раса на архидякона и свещеника хвърляха къса сянка в тревата на църковния двор. А. Христофоров, А, 86. Целта на този поход беше двояка: едно, да ся достигне до най-северната точка на стария свят. . ; и друго, да ся открие най-къс проход между Атлантический океан и Тихий океан. ИЗ 1874— 1881, 218. Видяхме една пътечка, .. „Дали бих можал да ида оттука?“ попита мя честний старец. „Пътят ми би станал една четвърт по-къс.“ С. Радулов, НД (превод), 74. // На който дължината се възприема като най-малко измерение по отношение на останалите измерения. Противоп. дълъг. Изкачих няколко мраморни стъпала и тръгнах да се разхождам из просторния хол, .. На двата му края се намират асансьорите — те заемат късите стени и се делят на две категории: експресни и локални. Г. Белев, КВА, 69. Подписът на художника беше на долната къса страна на картината. // Който няма достатъчна дължина за някаква цел. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Елин Пелин, Съч. I, 8. Три дена Методи не се прибра в къщи. Спеше на късото канапе в кантората си. М. Грубешлиева, ПП, 288. Освен първия от тях [мъжете], който носеше изтъркано расо на послушник, другите бяха облечени в полуселски, полуградски дрехи или много тесни, или твърде къси за широките им плещи и за дългите исполински снаги. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Подир това поискала да си легне на някое от леглата, защото била много уморена, но никое легло не ѝ било по сгода: едно било много дълго, друго — много късо, докато най-сетне седмото ѝ прилегнало. А. Разцветников, СН (превод), 9.
4. Обикн. с мерки за дължина или с предл. до. Който има определена дължина. Тя стиска яко ръката на една друга шопкиня от полите на Стара планина, .., с широк, на големи халтави дипли сукман, .., къс до коленете. Ив. Вазов, Съч. IX, 206. Моливът е къс 15 см. Δ Колко къса е тази тръбичка?
5. Който трае, продължава малко време или за завършването, изпълнението на който е нужно малко време; кратък, непродължителен, краткотраен. Противоп. дълъг, продължителен. За щастие, летният дъжд пада на прекъслеци и често се сменява от слънчеви часове: аз оползотворявам тия промени на времето ту с доизглежане вътрешността на манастира, ту с къси разходки край реката. Ив. Вазов, Съч. XV, 72. Тоя вой се издигаше, проечаваше могъщо и кръвожадно и изведнъж: секваше. Тогаз, след късо мълчание, . ., захващаха да лаят кучетата. Й. Йовков, АМГ, 24. Колкото беше къс зимният ден по това време, скъси се още повече и като че ли целият свят се затвори, спотаи се под гъстите снежни мрежи. Д. Талев, ГЧ, 206. Доколкото можах да устоя през време на късия ми престой в този град [Белград], крепостта е в същото състояние, в което са я оставили турците; е нея квартирува многоброен турски гарнизон. Д. Талев, ПК, 121. Едва сега той по-скоро почувствува, отколкото разбра, че зад гърба му няма жив човек. Един къс поглед му бе достатъчен — боецът лежеше по очи с лице в собствената си кръв, не помръдваше. П. Вежинов, НС, 61 // Който се състои от по-малко време, който няма достатъчно продължителност за някаква цел. Това известие не изненада Манола, защото той бе свикнал да изпълнява всякакви заповеди на патер Евгений. Но късият срок, който му се даваше, го разтревожи. Де да намери тъй скоро такъв човек? Ст. Дичев, ЗС II, 270. // Който се възприема като траещ, продължаващ малко време. Няколко души вдигат на ръце определения за оратор демонстрант, .. Словото на оратора продължава обикновено няколко къси минути, наситени с тревога и напрежение. Мл. Исаев, Н, 212. Тя [Варвара] помисли за всичко това в късия миг, след като отговори защо бе дошла при него. Д. Димов, Т, 579. Този час беше твърде къс за всичко, което имаше да си кажат. Δ Нощта беше къса за необходимите приготовления.
6. Със същ. време — който има малка продължителност. За късо време по реката оттатък не остана ни един човек — всички се струпаха тук. Д. Талев, И, 559. Наистина е, че у нас в късо время, с настояванието на някои наши родолюбци, отвориха ся май навсякъде училища. Лет., 1871, 162. Решихме в петте революционни окръга въстанието да се вдигне тази пролет. Времето е късо. Д. Марчевски, ДВ, 148.
7. За писмен или устен текст — сбит, съкратен, кратък, стегнат. Противоп. обширен. Той [Иречек] е роден историк. Предпочита старите източници пред новите книги. Обича късите изречения и точния израз. А. Каралийчев, ПГ, 186. Пък и характерът на моята работа не ми позволява да се впущам в подробности; че не дълга и широка разправия за българската литература пиша аз, а къс очерк за основния смисъл и характер на българската поезия. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. В залата всички мълчаха: чуваха се само късите команди на Стамболова и шумът, който правеха офицерите с шпорите си, когато отдаваха чест. С. Радев, ССБ II, 81. Баща ми гледа усмихнат, прави къси бележки и дава съвети. ЛФ, 1958, бр. 7, 3. — Миналата седмица — започна той — ви дадох домашна работа. Трябваше да напишете свободно съчинение. Спомняте си, че говорихме за късия разказ, за избора на тема и за начина, по който трябва да се разработи. Ал. Бабек, МЕ, 199. В тази къса аритметика не написах правила, ами тъкмо примери. П. Берон, БРП, 133.
8. Остар. Оскъден, недостатъчен. Не можете ли събра там нечто спомоществование за Българското тукашно училище, зачтото искаме да ся хване още един учител, а приходът му е твърде къс? АНГ I, 1911, 238. До тая година се бяха къси и недостаточни понятията на света за нашия от 500 год. насам угнетен и почти поробен български народ. НБ, 1876, бр. 33, 127.
◊ Къси вълни. Физ. Радиовълни с дължина от 10 до 100 м, чрез които се осъществява радиовръзка на големи разстояния. Късо съединение. Електр. Повреда в електрическата верига, предизвикана от съединяване на източник на ток с проводник с малко съпротивление, при което протича ток, по-силен от допустимия. Бушоните бяха изгорели. Постави нова жичка и като ги завиваше, в ръцете му изскочи искра и наново изгоряха. Разбра, че някъде има късо съединение. Д. Кисьов, Щ, 441. Цинковият цилиндър и въглената пръчка не бива в никой случай да се допират един до друг, защото това би предизвикало късо съединение! К, 1963, кн. 2, 45.
~ Държа на къса юзда
къс ∆ Късо кафе. Кафе еспресо, приготвено с по-малко вода от обичайното количество, полагащо се за съответната доза кафе, което го прави по-силно и концентрирано. Италианците обичат да пият и късо кафе, което наричат ристрето. То е с плътен и интензивен вкус. К/2007/4.
Л