отря̀зък - единствено число, нечленувано отря̀зъка - бройна форма отря̀зъкът - единствено число, членувано - пълен член отря̀зъци - множествено число, нечленувано отря̀зъците - множествено число, членувано
ОТРЯ̀ЗЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Отрязано парче, част от нещо.
Върху отрязък хляб бе сложена по една бучка сирене. К. Ламбрев, СП, 251. Наведен пред няколко отрязъка от плътна хартия, той се гневеше, задето съвсем простите неща някога са непроницаеми за хората. Ал. Гетман и др., СБ, 265. Много растения се размножават с отрязъци от стъблото — стъблени резници. Бтн V и VI кл (превод), 65.Виж повече2. Част от продоволствена карта, акция, облигация и др., предназначена да бъде отрязана, отделена и продадена като документ, срещу който се получава нещо. Купонен отрязък. Контролен отрязък. Облигационни отрязъци.
3. Ограничена от някакви точки или линии част от нещо цялостно, единно и непрекъснато. Целият пъстър свят за него сега се заключваше в рамките на четирите изцапани стени и в ромбоидния отрязък от небето. Сл. Трънски, Н, 11. Когато стои [Медаров] пред прозореца във влажния есенен ден,.. гледа света,.. и то не само малкия отрязък, който му разкриваше замъгленото стъкло. Д. Фучеджиев, Р, 166. Отрязък земя. Отрязък от път. Отрязък от права линия.
4. Времето, изтекло между един по-ранен и един по-късен момент. Ние сме същества от плът, кръв и страсти, живеем в определен отрязък от времето. Ем. Манов, ПС, 32-33. Осем месеца, прекарани в затворническо уединение, не са малък отрязък от един човешки живот. Ц. Драгойчева, ПД, 85.