едносрѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано едносрѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член едносрѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член едносрѝчна - единствено число, женски род, нечленувано едносрѝчната - единствено число, женски род, членувано едносрѝчно - единствено число, среден род, нечленувано едносрѝчното - единствено число, среден род, членувано едносрѝчни - множествено число, нечленувано едносрѝчните - множествено число, членувано
1 едносричен - едносложен (книж.)2 кратък - едносричен (прен.) - едносложен (прен.; книж.) - лаконичен - немногословен - еднословен
ЕДНОСРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се състои само от една сричка.
Ударение имат и едносричните думи, като град, дом, път, бял, пет, спя, зле и др. Л. Андрейчин и др., БГ, 16.Виж повече2. За отговор, заповед и под. — който се състои само от една дума, обикн. едносрична; кратък, лаконичен. Еднички те приказваха помежду си, но вяло, с едносрични думи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 91.