мѝжав - единствено число, мъжки род, нечленувано * мѝжавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мѝжавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мѝжава - единствено число, женски род, нечленувано мѝжавата - единствено число, женски род, членувано мѝжаво - единствено число, среден род, нечленувано мѝжавото - единствено число, среден род, членувано мѝжави - множествено число, нечленувано мѝжавите - множествено число, членувано
1 нищожен - никакъв (разг.; пренебр.) - малък (прен.) - дребен (прен.) - незначителен - мизерен (прен.) - жалък - мижав (прен.; разг.; пренебр.)2 невзрачен - смачкан (прен.; разг.) - непривлекателен - неугледен - мижав - очукан (прен.; разг.)3 мижав - мъжделив - мъждив - мъждеещВиж повече
МЍЖАВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. 1. За очи — които са притворени, полузатворени, премрежени. Бабичката стана с мъка, едва изправи кръст и се загледа с мижавите си очи във Владимир. Й. Вълчев, СКН, 618. Едва сега подигна тя очи от тантелата си — малко мижави очи, почти черни в синкавата сянка на дълги, лъскави мигли, под доста дебели, леко извити вежди. Д. Талев, ЖС, 209. Очите бяха малко присвити, малко мижави. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 162.Виж повече2. Който недовижда, който има лошо зрение. — Наздраве! — каза Стоил. — Наздраве! — изпи наведнъж ракията си Олимпи. — Не разбрах какви номера ми прави оня ден. — Не разбра, защото си мижав и не виждаш! Кл. Цачев, В, 44. Сегашният Девин е почти новозастроен. Паянтови къщи със зарешетени прозорчета са останали тук-там, накацали по съседните височини като мижави старци, клекнали да се поопощят на слънчице. Н. Хайтов, ПП, 110.
3. За лампа, свещ, или под. — който свети слабо или неравномерно с мъждукаща светлина; мъждив. А когато другите лягаха да спят, тя мигаше като пребита пред мижавата лампа, кърпеше дрешките му, от вехтото правеше ново. Г. Караславов, Тат., 14-15. // За светлина — който е слаб, недостатъчен. По нито една от безбройните криви, тесни, преплетени като черва улички нямаше фенер, а мижавите светлини по прозорчетата рано загасваха. Д. Талев, ГЧ, 294. Хората работеха по шестнайсет и повече часа на денонощие и се прибираха в окадената кухня, където мижавата светлина на виделцето едвам осветяваше лицата им. Ст. Поптонев, ОБЛ, 177.
4. Прен. За прозорец — който е малък, тесен и пропуска недостатъчно светлина. Ако можеше само с едни свои усилия да поправи всичко, Станка не би пожалила силите си. Но как да смени или да оправи простите изметнати врати, как да разшири малките мижави прозорчета с очукани прости рамки. Г. Караславов, ОХ I, 73. Тя [къщата] беше голяма сграда, но беше ниска, с дебели стени от грубо дялани камъни и от непечени тухли, с малки, мижави прозорчета. Д. Талев, СК, 5.
5. Прен. Който е с непривлекателен вид, външност; невзрачен, неугледен. Какво толкова има да се дели в нашата мижава поликлиника? М. Радев, СР, 40. Спомних си, разбира се, и улица „Урвич“. Малка, мижава, едноетажна уличка. М. Радев, СР, 27. Бързо се извърна и с опакото на ръката си здраво перна по устата един небръснат и мижав работник. Б. Несторов, АР, 198.