очу̀кан - единствено число, мъжки род, нечленувано очу̀кания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член очу̀каният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член очу̀кана - единствено число, женски род, нечленувано очу̀каната - единствено число, женски род, членувано очу̀кано - единствено число, среден род, нечленувано очу̀каното - единствено число, среден род, членувано очу̀кани - множествено число, нечленувано очу̀каните - множествено число, членувано
ОЧУ̀КАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от очукам като прил. 1. Който е повреден от чукане, удряне, вследствие на дълга употреба. Старецът изчезна за миг. До мен .. бе оставил своята едноцевка и протрита брезентова торба с очукана войнишка манерка. С. Северняк, ИРЕ, 220. Ако можеше само с едни свои усилия да поправи всичко, Станка не би пожалила силите си. Но как да смени или да оправи простите изметнати врати, как да разшири малките мижави прозорчета с очукани прости рамки. Г. Караславов, ОХ I, 73. Изведнъж погледът ѝ [на жената] падна върху изпраните, добре изстискани чаршафи в очуканото корито. М. Грубешлиева, ПП, 174. Очукана тенджера. Δ Токовете на лачените ѝ обувки бяха съвсем очукани.Виж повече2. Прен. Разг. Който изглежда много занемарен, неподдържан, изоставен поради липса на материални средства или лошо психическо състояние. Празникът събра в църковния двор всички, дори и най-бедните и очукани хорица от крайните махали.