мъжделѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * мъжделѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъжделѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъжделѝва - единствено число, женски род, нечленувано мъжделѝвата - единствено число, женски род, членувано мъжделѝво - единствено число, среден род, нечленувано мъжделѝвото - единствено число, среден род, членувано мъжделѝви - множествено число, нечленувано мъжделѝвите - множествено число, членувано
МЪЖДЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който свети слабо, изпуска слаба, неярка светлина; мъждив, мъждеещ.
Мъжделивото пламъче едвам осветляваше едно малко околчесто пространство на пода. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 184. Под мъжделивата светлина на лампата се усмихваха трите хубавици от картината на дяда Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 67-68. Народният войвода направи крачка към мъжделивата лампа, разгърна мемоара и зачете. Ст. Дичев, ЗС I, 449.Виж повече