безлѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано безлѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безлѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безлѝчна - единствено число, женски род, нечленувано безлѝчната - единствено число, женски род, членувано безлѝчно - единствено число, среден род, нечленувано безлѝчното - единствено число, среден род, членувано безлѝчни - множествено число, нечленувано безлѝчните - множествено число, членувано
1 невзрачен - незабележим - безцветен (прен.) - безличен - сив (прен.) - мижав (разг.) - безлик (поет.)2 невзрачен - незабележителен - обикновен - безличен - сив (прен.) - посредствен
БЕЗЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не изпъква всред другите по способност, ум, характер, който е лишен от индивидуалност; невзрачен, незабележим. Какво е Иван Сърмов? Безлично човече. Подмазва се пред Станкулов. М. Марчевски, П, 266. Вие имате една хубава галерия от портрети на обикновени хора, на загубени и бихме рекли безлични хора. Д. Калфов, ПЮН, 5. // За голямо множество от хора — при който всички отделни индивиди си приличат и се сливат; безлик. Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична маса, която не проникваше до паметта му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 55. Бяла Черква беше неузнаваема и по обществото си, състояще от млади хора и крайчане — сбирщина безлична и несимпатична — поне на пръв поглед. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 7.
2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град. К. Константинов, ППГ, 12. Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички. В. Геновска, СГ, 127. Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият [на Пеячев] език е и безличен, неиндивидуализиран. Всички герои говорят по един маниер. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
3. Който не е насочен към точно определена личност. Безлично критикуване.
4. Грам. При който не може да бъде посочен определен вършител на действието. Безличен глагол. Безлично изречение.