безлѝк - единствено число, мъжки род, нечленувано безлѝкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безлѝкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безлѝка - единствено число, женски род, нечленувано безлѝката - единствено число, женски род, членувано безлѝко - единствено число, среден род, нечленувано безлѝкото - единствено число, среден род, членувано безлѝки - множествено число, нечленувано безлѝките - множествено число, членувано
БЕЗЛЍК, -а, -о, мн. -и,
прил. Поет. Безличен (в 1 и 2 знач). Ако някой погледнеше отстрана еничарската паплач и поискаше да запомни едно от хилядите лица, щеше да е лицето на тоя човек. Така сякаш само̀ се изрязваше и отделяше всред безликата паплач. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 145. Той желаеше страстно да се изповяда пред себе си, .. И пред душата му, гладна за самоизтезание, се мяркаха само дребни, безлики грехове. Н. Райнов, КЦ, 66. С безпомощен безлик език / от изрази до втръсване износени / ругае стиховете нескопосани / разсърденият наш критик. Хр. Радевски, Избр. пр II, 267-268.Виж повече