недоста̀тъчен - единствено число, мъжки род, нечленувано недоста̀тъчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член недоста̀тъчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член недоста̀тъчна - единствено число, женски род, нечленувано недоста̀тъчната - единствено число, женски род, членувано недоста̀тъчно - единствено число, среден род, нечленувано недоста̀тъчното - единствено число, среден род, членувано недоста̀тъчни - множествено число, нечленувано недоста̀тъчните - множествено число, членувано
НЕДОСТА̀ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. като
сказ. опред. 1. Който е по-малко на брой, по количество или размер отколкото е нужно, отколкото трябва. Недостатъчни са тие пари, да може едно семейство да преживее с тях една цяла година, като задоволява поне най-необходимите си човешки потреби. Т. Влайков, Съч. II, 103. Плажът на Мамая е дълъг, но все пак недостатъчен за многото посетители. Г. Белев, КР, 89. Другите бяха въоръжени с карабини.., към всяка от които имаше по двадесет до тридесет патрона. Това количество патрони беше далеч недостатъчно за продължителен бой. Сл. Трънски, Н, 190. Понеже храната ни беше недостатъчна, всеки ден ощетявахме градинарите с по няколко зелки. Ив. Димов, АИДЖ, 38.Виж повече2. Който не отговаря напълно, в необходимата степен на определени изисквания, нужди, потребности. Въображението му [на Бимби] беше съвсем недостатъчно, за да помисли за нещо извън болестта. Д. Димов, Т, 500. Тази заслуга не е малка, макар и недостатъчна да удовлетвори сопотските честолюбия на г. Вазова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. С. С. Бобчев,.., като стар книжовник, има опитност за редактиране. Само тая опитност, обаче, е недостатъчна. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 241-242. Недостатъчни аргументи. // Който се нуждае от допълнение, уточнение. Често пъти думите на песента му се виждаха недостатъчни и той се впущаше в дълги и широки обяснения. Й. Йовков, ПГ, 45.