неудовлетворѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано неудовлетворѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неудовлетворѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неудовлетворѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано неудовлетворѝтелната - единствено число, женски род, членувано неудовлетворѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано неудовлетворѝтелното - единствено число, среден род, членувано неудовлетворѝтелни - множествено число, нечленувано неудовлетворѝтелните - множествено число, членувано
НЕУДОВЛЕТВОРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не удовлетворява, не задоволява с качеството, съдържанието, същността си; незадоволителен.
Хилядите зрители, които вчера бяха изпълнили всички места на стадиона, бяха свидетели на неудовлетворителна и на моменти остра игра. РД, 1959, бр. 257, 4. — Неудовлетворителният отговор на Портата към предложенията от Игнатиева, ще бъде последван от изискванието на война от страна на Росия. НБ, 1876, бр. 40, 158.Виж повече2. Като същ. неудовлетворителен м. Остар. Оценка за слаб успех на учащ се; двойка, незадоволителен.
— От рус. неудовлетворительный.