мла̀д - единствено число, мъжки род, нечленувано * мла̀дия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мла̀дият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мла̀да - единствено число, женски род, нечленувано мла̀дата - единствено число, женски род, членувано мла̀до - единствено число, среден род, нечленувано мла̀дото - единствено число, среден род, членувано мла̀ди - множествено число, нечленувано мла̀дите - множествено число, членувано
1 млад - нов - начинаещ - начеващ 2 вчерашен (разг.; пренебр.) - зелен (разг.; прен.) - незрял (прен.) - млад - неопитен - голобрад (прен.) - аджамия (разг.)3 малък - дребен (разг.) - млад - невръстенВиж повече
- 1. млад
- - Като младо яре на нов сняг
Виж повече- - Млад и зелен
- - Млад съм си изгорил свещта
- - Нашла млада невеста секира зад вратата
- - Подмладил съм се с младите камъни
МЛАД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е роден или израсъл относително скоро, неотдавна, който е на относително малко години; неголям на възраст. Противоп. стар. Тълпа млади, възрастни и даже прекарали хора мълчаливо стояха до единия зид и се сепваха, колчем се отваряше средната врата на коридора. Ив. Вазов, Съч. IX, 101. — Пък млад си още, мустаци не са ти никнали. Елин Пелин, Съч. I, 43. На следната година в Иванци биде назначен още един учител — млад, току-що излязъл от гимназията момък. А. Страшимиров, К, 20. — Млад човек — да има, да има най-много тридесет години. Ал. Константинов, БГ,11. Знайно си лице идеше: / млад Стоян, млада войвода. Ч, 1873, бр. 11, 1035. Или се млад жени, или се млад калугери. Послов. Дървото се превива, доде е младо. Послов. Смъртта не гледа млад ли си, стар ли си. Послов. Млад кон.● Обр. Аромат в горите пресни, / аромат в зефира млад, / даже моите тихи песни / напои ги аромат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 126. Млад месец юни, / хубав и личен, / с огнен кон дойде, / весел, обичен — / весел, обичен, / с ружа накичен! Елин Пелин, ПБ, 58. // Който е по-малък на години по отношение на друг (други). — На колко години си? — обади се попът. — На четиресе. — Млад човек! — подшушна като на себе си един от пътниците. Г. Караславов, Избр. съч. II, 60. Ей младата заплакала: / Леле како, ти Марийо, / де да отида аз без тебе. Нар. пес., СбВСтТ, 408. // За растение — който е поникнал, покарал скоро; крехък, тънък. Лука извади от торбата, която висеше на рамото му, крехки млади върхари. Козата пусна предните си нозе и лакомо захрупа гранките. Ст. Загорчинов, ДП, 49. Малкото стадо овци и кози, .., сладко чоплеше младата трева. Елин Пелин, Съч. II, 43. Млади кълнове пробождат рохкавата пръст. Й. Йовков, Ж 1945,76.
2. Който е на човек в такава възраст, на такива години; младежки. Противоп. стар, старчески. — Отляво, до реката, има две отделения, които още се съпротивляват — каза той със сериозен израз на младото си, почти момчешко лице. Ив. Мартинов, ДТ, 256. Извиваха се — момък до мома — около свирача и ту тресяха млади снаги, ту пък лудо тупаха нозе. А. Страшимиров, К, 7. Ясното утро покри ся с облаци... Така и младото чело Райкино покри ся с мрак. Е. Мутева, РБЦ (превод), 73. Хубава си, татковино, /име сладко, земя — рай: / сърце младо и невинно / за теб трепка, та играй. П. Р. Славейков, ЧПО, 45. Дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — / нейното, майко, и твойто! / И две щат сълзи да капнат / на стари гърди и млади. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6-7.
3. Който е присъщ на тази възраст, на тези години; младежки. Противоп. старчески. Няма вече Пенка, / няма вече за мен хоро и седянка, / няма кого вече твоя глас да слади, / няма кой да слуша въздишките млади! Елин Пелин, Съч. V, 126. Вляво от нас се възправяше току над реката отвесна залесена стена и моето младо въображение мечтаеше — да полетя с коня въз тая стръмнина и да видя отблизо Дяволската църква. БР, 1930-1931, кн. 4-5,122. На букът ръбестия ствол / лозата стройна е обвила, /.. / но той ѝ само с трепет слаб / на порив млад отвръща. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 43. И пробуждаш в младий дух / първите надежди бели. Н. Лилиев, Ст 1932, 63. // Който постъпва, чувства се, проявява се като в такава възраст, в тези години. Старата учителка оставаше млада по душа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 11. Преди години мислех другояче, тогава бях млад и по сърце! А. Гуляшки, 185. ● Нар.-поет. Лудо-младо, луди-млади. Невен цвете, Невено девойко, / море, дал е мор по луди млади / ил не знаят вода да напият, / ил не знаят как се китка краде? К. Христов, СК, 73. Малка мома кон извожда /.. / да го пои стунна вода. / Закарва го на Дунава — / де я срещна лудо младо, / та на мома проговаря. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 233.
4. Който е от хора в такава възраст, в тези години. Противоп. стар. — Слушай, свате. .. На това [умирането] ред няма. Така ли е? — А че... май че е така — рече старецът и лека тъга мина през малките му, вече помътени очички. — А то инак нямаше да гине толкова млад свят. Г. Караславов, ОХ 416. От 1843-1846 г. и нататък тия училища преминават постепенно в ръцете на млади сили, получили своето образование в Русия по плана на Априлова. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 35. Често във военния печат се повдига въпроса за положението на младото офицерство в армията. БД, 1909, бр. 1, 3. Те бяха вече сгодени и сега щяха да се венчават. А вътре идваха все нови и нови гости и затова младата двойка застана пред вратата. Св. Минков, СЦ (превод), 22. Младост, нерадост в пуста чужбина — / млада дружина, / грижа за чедо — аман за любе. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 104. За чудо йе гора продумала, /.. / На минаа снощи у вечера / три синджира се сас млада челяд, / млада челяд като младо цвеке, / навързани и засинджирени. Нар. пес., СбНУ XI, 28. Младо поколение.
5. Само в съчет. младо вино. Вино, което още не е прекипяло. Противоп. старо, отлежало. Един човек имаше две бъчви — едната за старо, другата за младо вино. Държеше младото си вино в яка бъчва с железни обръчи. Хр. Пелитев, ПЕБ, 3. Младо вино в бъчвите лудува — / Стойчо, не обръщай пак очи... Л. Стефанова, СКО, 39. Ще дойде Стефан пред Усекновение: „Благослови, татко, венците да приготвим.“ .. „Не, думам му, нека да е на Гергьовден — добро се хоро играе на Гергьовден.“ А като дойде и този ден, аз пък — на Мала Богородица подир жътва, на младо вино. Ст. Загорчинов, ДП, 105. Душата му кипеше като младо вино. Елин Пелин, Съч. III, 96.
6. За фасул, бамя, лук и др. — който се бере и консумира още неузрял, зелен. Противоп. зрял. Хазайката ни е приготвила чорба от млад фасул. П. Незнакомов, МА, 10. Всяка ранна пролет се отбивал в Ерусалимско и не си отивал, додето не докарвали прясно сирене от някаква мандра, .., и млад лук, израснал на триста километра от селцето, в един пловдивски парник. Д. Вълев, Ж, 124.
7. За отрязък от време — който е след детството и преди зрелостта; младежки. Противоп. стар. Спомените на войниците, веселите закачки и шеги по младите години накараха Дима още веднъж да погледне в писмото на жена си. К. Петканов, МЗК, 188. Дядо Цоньо Косерката беше ходил на Цариград на млади години да работи на беглишките фурни. Ц. Гинчев, ГК, 291. Почти на всяка Коледа дядо ни разказваше една истинска случка, която бе преживял на младото си време. Ил. Волен, РК, 10. — Орльо, орльо, горско пиле, / дай ми твоите крила, /../ та да фръкна през години, / да се върна в млади дни. Ив. Вазов, Съч. III, 148 — Посега махни тази хурка, бабо, що си са замъчила на старини? На младо време дето си прела, не ти ли стига? Д. Войников. КЦ, 16. Нело жалим за млад заман. / Кога беше у млад заман, / трава газех до колена, / вода газех до мешина. Нар. пес., СбНУ III, 22. // Който е свързан с този период от живота на човека. — Вуйчо, ти не щя да ми обадиш защо толкова предпочиташ тоя романс? — Свързан е с млади спомени. Ив. Вазов, Съч. XXI, 158.
8. Който е от скоро, от неотдавна някакъв; скорошен, нов, неотдавнашен. Противоп. стар, отдавнашен. Като млад зет Младен трябваше вечерта, срещу сватбата, да се избръсне. К. Петканов, БД, 26. Така умря бяла Неда, Аглика, умря Ирмена — млада невеста, вчера под венчило минала. Елин Пелин, Съч. I, 72. Млад майстор. Млад моряк. Млад занаятчия.
9. Който съществува отскоро, възникнал е сравнително отскоро. Противоп. стар. На това шумно житейско поприще той [българският либерализъм] излезна .. с паспорта на българската млада, неопитна и доверчива демокрация и от името на току-що освободения български работен народ. Г. Кирков, Избр. пр, I, 30. Големите размери са свойствени на младите звезди, а малките размери — на една напреднала възраст. ПН, 1935, кн. 5-6, 90. Нашата страна е сравнително млада суша. През по-голямата част от историята на земята тя е била дъно на морета. Геол. IX кл, 179. У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Д. Войников, КЦ, б. с. Снощи минах, мамо, покрай Черно море. / Покрай Черно море, покрай Меджедия, / покрай Меджедия, покрай гробищата, / тамо има до три гроба млади, / до гробове, до три кръста нови. Нар. пес., СбВСтТ, 780. Млада наука. Млада планина. Млада република.
10. Диал. За месец (луна) — който е в началната си фаза; нов. Противоп. стар, на разсип. Настанала бе нощ, младият месец бе извил остри рога на студеното зимно небе. Д. Талев, ЖС, 12. В силяха му лъщяха дръжките на пищовите му, а от лявата му страна свободно висеше тежкият му, извит като млада месечина ятаган. Д. Спространов, ОП, 107. Скри се слънце. Черен облак / пурпурен заход обви; / а над него младий месец / към небето рог изви. К. Христов, Кр, 29. Младата луна незнаен път бележи / с тънкия си огнен сърп. Хр. Смирненски, Съч. I, 55. Той повдига своя въпрошающ поглед към небето, .. Младият месец очарова неговите неопитни погледи. Д. Витанов, НС (превод), 8.
11. Като същ. младо ср.; млади мн. Разг. Мъж или жена в младежка възраст. Днешните млади нито в господа вярват, нито баща и майка зачитат. Й. Йовков, ЧКГ, 49. — А бе, Камене, това, младото, момиче ли е, ученик ли е? — Ученик е, дядо Тодоре — позасмя се под мустак Камен. М. Гръбчева, ВИН, 386. У Дичовата задруга всяко едно на друго блага дума ще каже, едно на друго икрам гледа, младо на старо лакърдия не отвръща, женско на мъжко път не минава. М. Георгиев, Избр. разк., 17. Той [славеят], щото пее посреднощ, / излика пее и дума: / — Прегръщайте са, два млади. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 59. Де бе старо, Милке ле, / погубиа. / Де бе младо, Милке ле, / потурчиа. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 16. Младо без парица, старо без душица. Послов. Младо либи, старо земи. Послов. Старо либи, младо хвали. Послов.
◊ Като младо яре на нов сняг, гледам, (чудя се).Ирон. В недоумение, без да разбирам нещо (гледам, чудя се). Млад и зелен (и съкр. млад-зелен). Разг. 1. Съвсем млад.