нео̀питен - единствено число, мъжки род, нечленувано нео̀питния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нео̀питният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нео̀питна - единствено число, женски род, нечленувано нео̀питната - единствено число, женски род, членувано нео̀питно - единствено число, среден род, нечленувано нео̀питното - единствено число, среден род, членувано нео̀питни - множествено число, нечленувано нео̀питните - множествено число, членувано
НЕО̀ПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
Който няма опит, не умее да върши нещо, да се справи с нещо; несвикнал, неподготвен.
И да кажеш, че съм още неопитно хлапе! Не, минал съм през вода и огън. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 27. — Сериозна е [Софка], скромна е .. Вярно е, че като всяко младо момиче, и тя е малко неопитна в домакинската работа, но ще се научи. Св. Минков, РТК, 103. Дървеният таван, нашарен от ръката на неопитен резбар с груби цветя и криви кръгове, заигра пред очите му. Д. Кисьов, Щ, 152. Даже и неопитните още учители са в състояние да извършват преподаванието доволно рационално. Знан., 1875, бр. 19, 300.Виж повече