Основна форма: неумѐл - Прилагателно

Форми:

неумѐл - единствено число, мъжки род, нечленувано
неумѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
неумѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
неумѐла - единствено число, женски род, нечленувано
неумѐлата - единствено число, женски род, членувано
неумѐло - единствено число, среден род, нечленувано
неумѐлото - единствено число, среден род, членувано
неумѐли - множествено число, нечленувано
неумѐлите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 неловък - непохватен - нескопосен (разг.) - несръчен - неумел - вързан (прен.; разг.) - сакат (прен.; разг.) - схванат (прен.; разг.) - кьопав (разг.) - нескопосан (разг.)
2 невещ - неизкусен - неопитен - неумел - необигран

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 неумел - умел

Резултати от: Речник на българския език

НЕУМЀЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не притежава умение, способност, похват за нещо; несръчен, непохватен, неловък.

Високият Генадий държеше в ръка къс хартия и се взираше в нея. Там неумела ръка бе начертала улиците на Белград. Ст. Дичев, ЗС I, 108. Той учи я със пистолет да стреля / накрай града, прицелена в дъба, / придържа китката ѝ неумела. Бл. Димитрова, Л, 98. Неумел ръководител.

2. Който показва, изразява липса на умение, похват, опитност; неловък, непохватен, несръчен. — Батьо, кога ще излезеш на улицата — ей тъй, свободно? — наивно запита тя. Руменов иронично се усмихна. Сто- ри му се, че неумелият въпрос на момичето беше несъзнателно подсказване на нетърпението, с което стопаните на тази къща очакваха неговото излизане оттук. Х. Русев, ПС, 13. Петър се миеше само с лявата ръка и всяко неумело движение го ядосваше. В. Райков, ПВ, 12. Провалянето на Ачесъновата външна политика предизвика недоволството на голям брой американци, които поискаха оставката на Ачесън заради неумелото ръководене на държавния департамент. С, 1951, кнт. 2, 101. Неумел план. Неумела политика.

Виж повече