начѐващ - единствено число, мъжки род, нечленувано начѐващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член начѐващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член начѐваща - единствено число, женски род, нечленувано начѐващата - единствено число, женски род, членувано начѐващо - единствено число, среден род, нечленувано начѐващото - единствено число, среден род, членувано начѐващи - множествено число, нечленувано начѐващите - множествено число, членувано
НАЧЀВАЩ, -а, -о, мн. -и.
Прич. сег. деят. от начевам като прил. 1. За действие, състояние — който започва. В село е така — изкълчването на женска ръка е израз на непреодолими желания, а щипането до насиняване е начеваща тиха любов. Г. Краев, Ч, 20. Защо ме остави самичък? Неговите очи горяха с лош огън, устните му се изкривиха в зла усмешка, тялото му трепереше в жара на начеваща огница. Ст. Загорчинов, ЛСС, 97. Но всички тия изолирани признаци на едно начеващо руско влияние в езика и литературата бяха скоро засенени от систематичната русофилска ориентация на Априлова. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 61.Виж повече2. За човек — който започва да се занимава с дадена дейност, професия; начинаещ. Сам 22-годишният начеващ писател [Елин Пелин] бива принуден да напусне бащиното огнище и при голяма мизерия да търси препитание в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Кр. Генов, С, 1954, кн. 12, 163. Той [Кирил Цонев] се върна в България през 1933 година като напълно оформен художник на световно равнище. Така го възприемахме по това време ние, младите начеващи художници. М. Цончева, Пл, 1969, кн. 5, 39.
3. Като същ. начеващ м., начеваща ж., начеващи мн. Лице, което започва да се занимава с дадена дейност; начинаещ. В околностите ѝ [на хижа Заврачица] има прекрасни терени за ски както за начеващи, така и за майсторите на ските. М. Главня и др., Р, 121. Фотокурсове за начеващи и напреднали.