знаменѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано знаменѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член знаменѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член знаменѝта - единствено число, женски род, нечленувано знаменѝтата - единствено число, женски род, членувано знаменѝто - единствено число, среден род, нечленувано знаменѝтото - единствено число, среден род, членувано знаменѝти - множествено число, нечленувано знаменѝтите - множествено число, членувано
ЗНАМЕНЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се е прочул, придобил е голяма слава, известност с делата си, с творчеството си в дадена област; бележит, изтъкнат, именит.
Той вложи всичката си енергия и направи всичко, което можеше да направи един човек с отлична диплома в ръка, със специални препоръки от своя знаменит в цяла Европа професор, за да постъпи на служба. Елин Пелин, Съч. II, 179. Турихме там [в христоматията] преводи в проза и стихове от всички знаменити класически и модерни писатели. К. Величков, ПССъч. I, Х. Тук бяха докарани знаменити балерини от цяла Европа. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53. Фани познаваше от испанската история такива дружби – свързани с любовни връзки и неизбежните последици – между дами от висшето общество и знаменити йезуити. Д. Димов, ОД, 132. Твърде много е писано за Будевска в „Нора“; често тя е била сравнявана с най-знаменитите изпълнителки на ролята в света. Ст. Грудев, ББ, 62. Знаменита актриса. Знаменит оперен певец.Виж повече2. Който изпъква, отличава се със своите качества и достойнства; бележит. Възхищаваше се от всяка талантлива проява и в разговори цитираше знаменити мисли от наши автори. Елин Пелин, Съч. IV, 134. Иванов в отговор на тая знаменита реч каза няколко благодарителни думи на турски. Ив. Вазов, Съч. ХII, 138. По случай шестдесетгодишнината от издигането на Статуята на свободата френската колония устройваше тържество. Използувахме случая, за да видим и ние този знаменит паметник. Г. Белев, КВА, 312. Този баща през 1874 взема своя единадесетгодишен син и го отвожда в Габрово да продължава науката в знаменитата по онова време тамошна гимназия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. Когато бил на дванадесет години, за първи път се запознал със знаменитата Питагорова теорема. Матем., 1965, кн. 5, 2. ● Ирон. Той завари там бай Мича Бейзадето и Миронча по роба, с шарени чехли и на глава със знаменитата си нощна качулка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. – Райко почеса неподстригания си врат така, че знаменитият каскет падна над челото му. С. Северняк, ОНК, 45.
3. За ден, празник, вечер и под. – който е важен, значителен и е оставил трайна следа в съзнанието на някого; паметен. – Тоя ден беше знаменит за мене. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 53. Тя си всякак биеше ума да отгадае: защо докторът не щял да обади на бея де е бил по три часа през оная знаменита нощ, когато го запряха. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 61.