вѝден - единствено число, мъжки род, нечленувано вѝдния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вѝдният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вѝдна - единствено число, женски род, нечленувано вѝдната - единствено число, женски род, членувано вѝдно - единствено число, среден род, нечленувано вѝдното - единствено число, среден род, членувано вѝдни - множествено число, нечленувано вѝдните - множествено число, членувано
ВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се вижда добре, отделя се, забелязва се веднага; забележим. — Ще го погребем до моста, на брега, на видно място. Сл. Македонски, ЕЗС, 184. // Остар. Видим (в 1 знач.). Избитите зъби и счупеното коляно на дяда Коля бяха едни от по-видните му телесни недостатъци, наистина изкуствено спечелени, но сè се броят за кусури. М. Георгиев, Избр. разк., 155. И плъпнали навън злочестници в уплаха / по хлъзгавия сняг се мъкнеха едвам, / подслона дирещи към видните сам-там / колиби, пръснати по стръмнината лиха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 290. Ако не би било свидно, не би било видно. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 17.
2. Който се отличава, изпъква над другите с качествата, достойнствата си, с общественото си положение и под.; изтъкнат, бележит, личен. Баща ми, един от видните първенци в града, .., се ползуваше с известност между турците. К. Величков, ПССъч. I, 5. Освен началниците на областните и околийските служби, на вечерята бяха поканени и по-видните търговци и индустриалци на града. Д. Ангелов, ЖС, 218. Та тя винаги е мечтала нейната снаха да бъде от виден и изтъкнат род, да бъде мома с богата зестра. В. Нешков, Н, 418. При него дохождаха твърде начесто не само някои видни граждани, .., но и мнозина други странни хора. З. Стоянов, ЗБВ I, 90. — Тодоре, Тодор чорбаджи, / язък ти за имането, / че си, бе виден болерин, / ала ти й грозна Грозданка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 64. Виден общественик. Виден лекар. Виден писател.
3. Който се отделя, изпъква над другите, поради значението си, важността си; голям, важен.