Основна форма: зна̀тен - Прилагателно

Форми:

зна̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано
зна̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
зна̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
зна̀тна - единствено число, женски род, нечленувано
зна̀тната - единствено число, женски род, членувано
зна̀тно - единствено число, среден род, нечленувано
зна̀тното - единствено число, среден род, членувано
зна̀тни - множествено число, нечленувано
зна̀тните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 бележит - виден - забележителен - знатен - изтъкнат - известен - прочут - знаменит - именит

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 знатен - невзрачен
2 знатен - незабележителен

Резултати от: Речник на българския език

ЗНА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е известен, прочут по род, богатство, обществено положение и др.

Те не си говореха. Дори да не падаха от плещите им златоткани плащове, дори да не се виждаха под тях скъпи византийски одежди, само по изразите на лицата се разбираше, че това са знатни хора, израсли в охолство, и грижите им бяха по-други от грижите на отрудените черни люде. А. Дончев, СВС, 8. – Само родствена връзка със знатно болярско семейство може да ти закрепи положението на трона. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 42. Сам Йоргов беше от такава стара знатна търговска фамилия, която имаше свои навици и традиции, свой морал и свои отношения и която от десетилетия беше придобила чувството на някаква аристократическа гордост. Г. Караславов, Т, 4. „Що ти е, господарко? – казвам ѝ – какво ти е на сърцето? Всичко си имаш: болярка си знатна и богата, мъжът ти до царя седи на трапезата, млада си още.“ Ст. Загорчинов, ДП, 167. За да отпъди нахлуващата в душата му болка, той се вдаваше в мисли за знатните си деди, които в продължение на много и много десетилетия бяха създавали могъщо някога стопанство. Ст. Марков, ДБ, 148. Ходеше по гости и срещи, имаше си приятелки, а и неколцина от най-знатните охридски момци вече се навъртаха около нея. Д. Талев, С II, 263.

2. Който е известен, прочут, издигнат в някаква област на обществения живот, науката, изкуството, труда и др. Сега зетят на баба Недялка е знатен човек: получава писма от високи места, оня ден го избраха за депутат. С. Северняк, ОНК, 59. – Добър ден, даскале – погледна той Смилашев и му се поклони като на по-знатен мъж. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. Катето порасна, запрелистя нотите, удари клавишите и стана знатна пианистка. А. Каралийчев, С, 263. „И в тях [стихотворенията] се забелязва с радост каква знатна личност представлява от себе си сам Волтер, като се поставя в чувствата си наравно с най-големите особи и без да се долавя, че някое величество може да притеснява свободния му дух.“ М. Арнаудов, Г, 150. // През периода на социализма – който е удостоен с почетно звание за заслуги в трудовата си дейност. Очакват се да пристигнат стахановци – новатори в социалистическото производство, знатни колхозници мичуринци, герои на социалистическия труд. РД, 1949, бр. 138, 1. Знатна тъкачка. Знатна предачка.

Виж повече