раздѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време раздѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време раздѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време раздѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време раздѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време раздѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време раздѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време раздѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време раздѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време раздѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време раздѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време раздѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение раздѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение раздѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие раздѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие раздѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие раздѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие раздѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие раздѝрайки - деепричастие раздѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие раздѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие раздѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие раздѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие раздѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие раздѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие раздѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие раздѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие раздѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие раздѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие раздѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие раздѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие раздѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие раздѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие раздѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗДЍРАЩ, -а, -о, мн. -и.
Прич. сег. деят. от раздирам като прил. 1. За звук, вик и под. — който е много силен, пронизителен; раздирателен. Той стигна желязната, черно боядисана врата и улови дръжката, готов да чуе раздиращия шум на резетата ѝ. Д. Димов, Съч. І [еа].Виж повече2. Прен. Който предизвиква силно, мъчително усещане, страдание. Възторгът и раздиращата болка се сливаха в екстаза от преживяването. М. Абаджиев, Ф, 259. Всичко това е израз единствено на раздиращата вина. Ем. Дворянова, ГГ [еа].
3. Прен. Който предизвиква силни чувства; покъртителен, сърцераздирателен, раздирателен. Задачата на защитата е била невъзможна. От една страна, заради излетия от обвинението порой от десетки раздиращи показания на близки на жертви, а от друга, заради поведението на самия обвиняем. Мон., 2006, бр. 2559 [еа].