Основна форма: желѐзен - Прилагателно

Форми:

желѐзен - единствено число, мъжки род, нечленувано
желѐзния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
желѐзният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
желя̀зна - единствено число, женски род, нечленувано
желя̀зната - единствено число, женски род, членувано
желя̀зно - единствено число, среден род, нечленувано
желя̀зното - единствено число, среден род, членувано
желѐзни - множествено число, нечленувано
желѐзните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 непоколебим - безкомпромисен - твърд (прен.) - неотстъпчив - упорит - непримирим - неумолим - несклоним - непреклонен - железен (прен.)
2 здрав - як - издръжлив - твърд - силен - железен (прен.)
3 здрав - як - издръжлив - твърд (прен.) - корав - железен (прен.) - жилав - стоманен (прен.) - гранитен (прен.; книж.) - челичен (прен.; поет.)
4 здрав - як - железен (прен.) - крепък - гранитен (прен.; книж.) - издържлив
Виж повече

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. железен
- Желязна завеса
- Имам желязно сърце
- Очите му железни
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ЖЕЛÈЗЕН, желя̀зна, желя̀зно, мн. желèзни, прил. 1. Хим. Който е съединение на елемента желязо.

Железен окис. Железен сулфат. Железен хлорид.

2. Който е от желязо, съдържа желязо. Околовръст са накроени парчета от желязна ламарина, разпръснати разни инструменти. Ив. Коларов, Е, 27. Железни стърготини. Железен прах. Желязна руда.

3. Който е направен от желязо. Големите двукрили железни врати стоеха открити. Ив. Вазов, Съч. ХV, 18. Една малка желязна печка хвърля грейка от ъгъла. Елин Пелин, Съч. II, 187. Малки прозорчета, обикновени с железни решетки, надзъртаха от долния кат. Д. Талев, ЖС, 23. Железни изделия, особено пушки, навсъде ся работят, а най-много в Сливен, Призрен и в Босна. Й. Груев, УЗ, 57. Татунчо майкя послуша, / та купи брези биволе. / Направи рало железно. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 415. Блага дума желязна врата отваря. Погов. Желязна каса. Железен креват. // Разш. Остар. Метален (в 1 знач.). Железни пари. Железни лъжици.

4. В който се намира, добива или преработва желязо. Железни находища. Желязна топилня. Желязна мина.

5. Разг. Който е предназначен за работа с желязо. Той спокойно топеше своето гъше перо в една консервна кутия, пълна с желязно масло, и смазваше пантите. Хр. Пелитев, ХО, 25. Желязна боя.

6. Прен. Който е много силен физически, много здрав, издръжлив; стоманен. Дръпнах се веднага назад, но четири железни ръце с такава яростна сила ме тласнаха навътре, щото аз полетях и се свалих по очите си. Ал. Константинов, Съч., 136-137. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и фърлят се с песни в свирепата сеч. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Железен организъм. Железни нерви. Железни мишци. // За здраве – много добър, крепък. Той не се занимаваше със себе си, знаеше, че има желязно здраве, и това бе всичко. Д. Фучеджиев, Р, 321. Никой не мислеше, че тоз народен с желязно здраве человек ще умре така скоро от неестествена смърт! С, 1894, бр. 1508, 4.

7. Прен. За човек, характер и др. – който се отличава с голяма нравствена сила и устойчивост: твърд, непоколебим. Те бяха многобройна фаланга от от железни борци. Й. Йовков, Разк. III, 97. – Знаеш, че империята цъфти и ще владее света, докато боговете са склонни към нас. А при нашите железни легиони няма как да не са благосклонни. Ст. Стратиев, ПП, 22. Надарен от природата с всичките си качества на човек велик, той [Ботйов] притежавал и железен характер, и гранитна воля. З. Стоянов, ХБ, 387.

8. Прен. За убеждения, принципи, дисциплина и др. – който е устойчив, не може да се повлияе, разколебае от някого или нещо; твърд, непоколебим, непреклонен, неотменим. Погледът и на четиримата беше изпълнен с желязна решителност и студенина. П. Вежинов, ДБ, 34. Никога не е страдал от многословие, за него пестеливостта на думите е железен закон. К. Странджев, ЖБ, 128. Желязна дисциплина. Желязна логика. Желязно правило.

Железен път. Железопътна линия. Още в 1839 година е направен железен път, дето върви кола не с коне, а с пàра. Д. Немиров, Б, 49-50. Много пъти ся хортували цариградските вестници за направата на един железен път от Русчук до Варна. Г, 1863, бр. 3, 24. Желязна вода. Хим. Воден разтвор на въглекисел железен окис, намира се в природата и се използва за лекуване. Някъде – близо пак до Своге, един километър на изток, нашите инженери са открили желязна вода с целебна сила. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 25. Желязна епоха. Археол. Праисторически период, сменил бронзовата епоха, по време на който се развива металургията на желязото. Приема се, че желязната епоха в Тракия, както и в Гърция, е започнала в края на второто хилядолетие пр.н.е., по-точно към края на XII в. Ст. Станчев-Ваклинов и др., ИБИИ I, 18.

~ Желязна завеса. Книж. Граничната линия между западно- и източноевропейските страни като символ на тяхното политическо и идеологическо разделение и противопоставяне по време на студената война. Тази „желязна завеса“, разцепила Европа, е може би най-красноречивият символ на новата конфронтация, възникнала след Втората световна война като политическо противопоставяне между Съветския съюз с новоприсъединилите се към него сателитни държави и САЩ с техните съюзници. И. Братоева-Даракчиева и др., БДВ, 270. Имам желязно сърце. Диал. Упорит, неотстъпчив, коравосърдечен съм.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2001

*желѐзен Разг. 1. Който е подготвен, направен добре, изрядно, така че да не може да бъде провален, оборен, да завърши с неуспех; твърд, сигурен. Фирмата, която продуцира шоуто и БНТ имат железен договор за излъчването му до края на 2001 г. Шок/2001/19. Договорката на Чомаков с „Лече“ уж бе желязна, но после нещата се объркаха. 24 ч/2000/190. Железни аргументи.
2. Като сказ. опред. За човек - който е последователен в действията си и осъществява намеренията си, на когото може да се вярва, разчита. - Знаеш, че той е железен и щом е обещал да ти помогне, ще го направи.