жѝлав - единствено число, мъжки род, нечленувано * жѝлавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жѝлавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жѝлава - единствено число, женски род, нечленувано жѝлавата - единствено число, женски род, членувано жѝлаво - единствено число, среден род, нечленувано жѝлавото - единствено число, среден род, членувано жѝлави - множествено число, нечленувано жѝлавите - множествено число, членувано
ЖЍЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да се огъва или разтегля, без да се чупи или къса.
Върбите са привели и потопили във водата жилави червеникави клонки. Ил. Волен, МДС, 210. Меси мъжът, та кръстът му пращи, обръща в ръцете си жилавото тесто като лека топка. Ран Босилек, ВН, 90. От средната греда висеше кошница, изплетена от жилави пръчки. М. Марчевски, ОТ, 156. Неговият [на клека] жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина. Н. Хайтов, ШГ, 8.Виж повече2. За месо и под. – който не може лесно да се сдъвче или свари. Но те никога не бяха яли конско месо и миризмата му ги отврати, а освен това месото бе жилаво и твърдо като ремък. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 54-55. След жилавата баница настроението ми беше повече от отвратително. Ст. Христозова, ДТСВ, 67.
3. Диал. За глина, кал и под. – който е лепкав, клисав. Жилава кал. Жилава глина. Н. Геров, РБЯ II, 21. // За пръст, земя – която съдържа много глина; глинеста. Всяка земя не е еднакво добра и родлива; а също така и всяка земя не е за всякой посев. Има черна земя (чернозем), има жилава земя (жилавица). Хр. Данов, ВЧУ, 99. Земята не бива да е нито много пръхка, която съдържа много пясък, нито пак много жилава, която съдържа много глина. БЗ, 1890, бр. 139, 2.
4. Разг. За човек или животно – който има слабо, но стегнато тяло със здрави мускули и сухожилия и е пъргав, енергичен, издръжлив; жилест. То е едно такова слабичко момиче, като го погледнеш, жал да ти стане. Ама е инак жилаво, по цял ден търчи и не се уморява. Д. Мантов, ХК, 24. Пъргавият и жилав негър лесно се катери по това право стебло, благодарение на многото люспи, остатъци от опадали листа, по стеблото. РЖР, 1933, кн. 2, 6. Дядо ми беше сухичък слаб старец, но жилав и работлив. Кр. Григоров, ОНУ, 43. Жилав кон. // За тяло или крайници – който е стегнат, със здрави мускули и сухожилия и е силен, здрав, издръжлив. Тя отиде съвсем близко до него и го хвана със загрубялата си жилава ръка за лакътя. Ст. Дичев, ЗС I, 96. Гледаше широките рамене на Михаил, взираше се в едрото му лице, после дълго не откъсваше поглед от ръцете му. Те бяха широки, досущ като мечешки лапи, пък и пръстите му бяха едни такива – дебели, кръгли и много жилави. А. Христофоров, П, 6.
5. Прен. Който не се превива, огъва пред трудностите; упорит, твърд, устойчив. По южните склонове на исполинския Кавказ живее от памтивека един планински, юнашки, жилав народ, грузинският, от православно вероизповедание. Ив. Вазов, Събр. съч. ХХ, 1979, 230.