Основна форма: неотстъпчѝв - Прилагателно

Форми:

неотстъпчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
неотстъпчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
неотстъпчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
неотстъпчѝва - единствено число, женски род, нечленувано
неотстъпчѝвата - единствено число, женски род, членувано
неотстъпчѝво - единствено число, среден род, нечленувано
неотстъпчѝвото - единствено число, среден род, членувано
неотстъпчѝви - множествено число, нечленувано
неотстъпчѝвите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 непоколебим - безкомпромисен - твърд (прен.) - неотстъпчив - упорит - непримирим - неумолим - несклоним - непреклонен - железен (прен.)
2 неотстъпчив - упорит - ръбат (разг.; прен.) - инат (разг.) - твърдоглав (разг.; неодобр.) - дебелоглав (разг.; неодобр.) - инатлив (разг.) - бикоглав (разг.; неодобр.) - рогат (прен.; разг.) - инатлия (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 неотстъпчив - отстъпчив

Резултати от: Речник на българския език

НЕОТСТЪПЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е склонен, не обича да прави отстъпки на другите.

Селяните мълчаха, знаяха го [Манолаки] сприхав, неотстъпчив, когато кажеше нещо, като че хвърляше камък. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Тя знаеше, че свекърът ще вземе нейна страна и не искаше да стане причина за кавга между двама твърди и неотстъпчиви мъже. И. Петров, НЛ, 117. Строг и неотстъпчив към простите селяни, горд и надменен към подчине- ните си, спрямо своето началство Дочо проявяваше прекомерно покорство. Т. Влайков, Съч. III, 120. И ние тръгнахме .. да продължим спора за личната и частната собственост с намерение да бъдем неотстъпчиви. К. Калчев, СР, 113.

Виж повече