отстъпчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * отстъпчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отстъпчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отстъпчѝва - единствено число, женски род, нечленувано отстъпчѝвата - единствено число, женски род, членувано отстъпчѝво - единствено число, среден род, нечленувано отстъпчѝвото - единствено число, среден род, членувано отстъпчѝви - множествено число, нечленувано отстъпчѝвите - множествено число, членувано
ОТСТЪПЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен да прави отстъпки (в 1 знач.), да приема това, което смятат или за което настояват други.
Ти си вече такъв добър, такъв отстъпчив, Симо, — ти си съгласен с всичко, каквото аз кажа или пожелая. Г.Виж повечеРайчев, Избр. съч. I, 48. Женски писък прониза нощта и веднага утихна. Джалил ага тутакси разбра с какви хора има работа и се показа много отстъпчив. Без да се моли отиде, донесе пълна кесия с жълтици и я подаде на Богдана. К. Петканов, Х, 202. Иван беше и така добър и отстъпчив, но Еньовото смирение учуди всички. Елин Пелин, Съч. III, 98.