отстъпчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * отстъпчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отстъпчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отстъпчѝва - единствено число, женски род, нечленувано отстъпчѝвата - единствено число, женски род, членувано отстъпчѝво - единствено число, среден род, нечленувано отстъпчѝвото - единствено число, среден род, членувано отстъпчѝви - множествено число, нечленувано отстъпчѝвите - множествено число, членувано
ОТСТЪПЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен да прави отстъпки (в 1 знач.), да приема това, което смятат или за което настояват други.