отстъпчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
отстъпчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
отстъпчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
отстъпчѝва - единствено число, женски род, нечленувано
отстъпчѝвата - единствено число, женски род, членувано
отстъпчѝво - единствено число, среден род, нечленувано
отстъпчѝвото - единствено число, среден род, членувано
отстъпчѝви - множествено число, нечленувано
отстъпчѝвите - множествено число, членувано
ОТСТЪПЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен да прави отстъпки (в 1 знач.), да приема това, което смятат или за което настояват други.