мѐк - единствено число, мъжки род, нечленувано мѐкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мѐкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мѐка - единствено число, женски род, нечленувано мѐката - единствено число, женски род, членувано мѐко - единствено число, среден род, нечленувано мѐкото - единствено число, среден род, членувано мѐки - множествено число, нечленувано мѐките - множествено число, членувано
1 мек - пухкав - пухест 2 благ (разг.) - мек (прен.) - добродушен - добросърдечен - благодушен (книж.) - добър - мекосърдечен 3 мек - нежен - кадифен (прен.)Виж повече4 благ (прен.) - мек (прен.) - кротък - добродушен - благодушен - незлобив 5 мек (прен.) - отстъпчив - снизходителен - толерантен (книж.)6 мек (спец.) - палатален (спец.)
Виж повече
- 1. мек
- - Имам меки очи
Виж повече- - Имам меко сърце
- - Мека Гана
- - Мека Мария
- - Меки ми са очите
- - Меки очи, мокри поли
- - Меко ми е сърцето
- - Меко сърце
- - Найдох меката жилка
- - От меки нокти (нокте)
- - От меки пъне
- - Пипам с <меки> ръкавици
- - С меки очи
- - Като душа, мек
- - Мека Ганка
- - Мека Мара
- - Диря на работата лекото, на баницата мекото
- - Търся на работата лекото, на баницата мекото
МЕК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който лесно се поддава на натиск, оказва малко съпротивление при натиск. Противоп. корав. Ех, колко ми е драго и мене, като имаме така копачки, да ида да им нося обед, па след обеда, .., аз да се поизтегна под клонестата върба край вадата, на меката зелена тревица. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 13. Когато преди четиридесет години разкопаха Сакар кория, десет години подред хората не можаха да изкарат здрава кола, натоварена със снопи. А пръстта беше мека и рохкава. Сега се е сплескала, не можеш да копнеш. Г. Караславов, СИ, 306. Велко тръгна нагоре като вцепенен, отпуснал очи и не смееше да погледне ни вляво, ни вдясно. Мека снежна топка го перна в тила и се пръсна. Д. Талев, И, 245. Мек восък. Мека смола. Меки домати. // За дюшек, възглавница и под. — който е с пухкав пълнеж. Агата, .., седеше в почетния кът на мек дюшек, до непременното си орехово ковчеже. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. Оня там, дето минава с каручката, се казва Никола Мазния. Поглеж го, не сяда като хората, ами си е сложил столче в каручката и си е подложил мека възглавница. А. Каралийчев, НЗ, 177. // За легло, миндер и под. — който е с постелки от такъв пълнеж. Да легнеш в меки постели, да сложиш глава на писана възглавница и да не сънуваш, грехота е! К. Петканов, СВ, 80. В богато украсената му със скъпи килими и ме чи кожи главна стая се намираха меки седалища, покрити с кадифе. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 163. Тогава старата жена я сложи на едно меко легло с червени копринени възглавнички. Момичето заспа и сънува чудни сънища. Св. Минков, СЦ (превод), 48.
2. За коси, косми, вълна и под. — който е приятен на пипане; тънък. Противоп. твърд. Така, с дългите отхвърлени назад и леко развяващи се кестеняви коси, с меката недълга, но коприненолъскава брада и тънки отправени надолу мустаци, той [Стефан] приличаше на светец. Д. Немиров, Б, 39. Аз предях ленени нишки от сутрин до вечер, под старата смоковница на двора .. Косите ми бяха дълги и меки, лицето ми — хубаво и бяло, ала никой не ми казваше това, никъде не излизах. Ст. Загорчинов, ЛСС, 67. Над мен се навежда познато женско лице с меки, руси къдри. Л. Стоянов, Х, 45. Един кос кацна на гърба му [на вола], походи по него като по канара, след туй взе да скубе с човката си от меката сплъстена козина. Й. Йовков, АМГ, 102. Испания е прорязана от много планини и гори .. По-главните ѝ произведения са: изрядни вина, .., коприна и най-тънковласа и мека вълна от един вид овце, наричани мериноси, които се завъдиха комахай навред из Европа. Ив. Момчилов, МПЗ, 34. В сравн. Тревата е до пояс — мека като памук, а пък водата... К. Петканов, СВ, 81.
3. За кожа или части на човешкото тяло — нежен, негруб; пухкав. Противоп. твърд, корав. Загалиха, замилуваха, зацелуваха по надутите бузки, по гойните меки ръчици детето. Ив. Вазов, Съч. ХII, 41. Той се захили, бръкна в жилетката си и извади оттам един златен наполеон. Монетата блесна върху меката му жълтеникава длан. А. Гуляшки, СВ, 209. Докато Захари се усети, две меки топли ръце обвиха шията му, отстрана по лицето го парна топъл дъх. Й. Йовков, АМГ, 77. Мека кожа.
4. Който лесно се мачка, огъва или обработва. Противоп. твърд, корав. От тая течност лунагите правеха дрехите си. Тя имаше свойство, като се отдели на тънки пластове и се остави неподвижна, да се сгъстява и да образува тънка, яка, мека и гъвкава материя като най-изящния копрнинен плат. Елин Пелин, ЯБЛ, 82. Зави се [Анку] с мекия шал, на когото краищата висяха до земята. Ц. Гинчев, ГК, 23. То беше още през периода на маркизетената рокля, т. е. когато Юрий и Валя изработваха от мека тел и разноцветни прежди всевъзможни котенца, кученца, палячета и Дядо Мраз. Д. Калфов, Избр. разк., 300. Че като е от дърво тая пуста европейска прежда, ние нямаме ли гори бе, джанъм, .. И от какво дърво я правели европейците — от бук. Че той е най-мекото, най-нехелитото дърво. Г. Караславов, Избр. съч. II, 153. Към среброто и зла тото, които в чист вид са много меки, за увеличение на твърдостта им при изготвяне на монети и други предмети всякога прибавят известно количество мед. Хим. VII кл, 1950, 67. ● В сравн. Новите ми обувки са много удобни, меки като ръкавици.
5. За тестени изделия — който е приготвен, направен отскоро; пресен, нетвърд. Противоп. корав, твърд. Те и двамата мълчаха, после все тъй мълчаливо започнаха да ядат. Вардарски късаше едри залъци от белия и мек купешки хляб. Д. Талев, ПК, 42. Иречек с удоволствие разказа къде какво е ял и колко е платил. — Ядох пиле, режех с една костурка, похапвах мек хляб и пиех ледена вода. А. Каралийчев, ПГ, 191. Мек козунак. Мека кифла.
6. За глас, звук, светлина, цветове, багри и др. — който е приятен за слушане или гледане. Противоп. остър. „Кина пристана на Калин .. Мъчно ми е само, че сватба като хората не ще направим.“ И на Димо му стана мъчно, но не за сватбата, а за мекия Великин глас. К. Петканов, МЗК, 188. Оказа се, че тя [Вяра] пее много добре. Мекият ѝ глас рязко се отделяше от грубите мъжки гласове. Ив. Мартинов, ДТ, 25. Звукът на тръбите, толкова мек и тъжен, се чуваше над целия надигнал се страшен вик и пукот, в който преобладаваше ту стрелбата от двете страни, ту викът на въстаниците. Д. Талев, И, 568. Бръкна в джоба на панталона си, измъкна кожено портмоне и хвърли върху стана една бяла меджия — дюкянчето изпълни мек, галещ звън. Д. Спространов, С, 69. В голата стая, където Еньо влезе, беше полутъмно. Едно кандилце, окачено в ъгъла, разсейваше мекия мрак. П. Стъпов, ЖСН, 85. Щом се скри тънката огнена дъга на залязващото слънце, яви се мека дрезгавина, която постепенно се стопи. Г. Белев, КВА, 336. Всички тия вили изглеждаха нови и всички бяха боядисани в привлекателни меки цветове. Б. Райнов, ЧЪ, 49. Търговското предприятие „Облекло и обувки“ предлага на клиентите си ярко многообразие от памучни платове, .., вълнени платове в меки тонове. ВН, 1962, бр. 3288, 1. Боядисаха апартамента в меки тонове. // Прен. Който едва се чува; тих, приглушен. Сарафов, със стъпките на пантера, меки и беззвучни, се промъкваше напред. Очите му горяха. Приятелят му се движеше след него. Ст. Грудев, ББ, 87. Мек плисък леко ближе металния корем на парахода и морски птици грациозно извиват крилата си над водата и кораба. Кр. Белев, 3, 50.
7. За движение — който е плавен, равномерен, грациозен. Наско взе топката от пода и бавно, с меко и плавно движение я изхвърли през рамо към баскета. Ат. Мандаджиев, ОШ, 59. Посрещна го, като че вчера се бяха разделили, а като видя с каква лекота се справя и с най-сложните и тежки машини и всичко това върши със същите ония меки движения, които тя помнеше от детинство — веднага почувствува, че ще бъде нещастна цял живот, ако не му стане жена. А. Гуляшки, СВ, 267.
8. За тютюн, алкохол — който има приятен аромат, вкус. Противоп. остър. — Направи си една цигара — рече той просто. — Тютюнът не е купен, аз съм го рязъл, но е хубав. Завиха си цигари .. — Къде спиш? — попита Тъкачев, като смукна от мекия ароматичен тютюн. Г. Караславов, ОХ I, 126. Когато виното от пирографираната бъклица беше изпито, председателят на ТКЗС поръча да източат от кооперативната изба друго вино, по-меко на вкус и с по-тръпчива жилка. А. Гуляшки, ДМС, 51. Предстоеше да пием страшната арака. Тази ракия бурятите варят от кисело мляко, тя е тънка и мека ракия. Й. Радичков, НД, 226.
9. Прен. За чувства, настроения и под. — нежен, деликатен, изтънчен. Тоя хубав, бледомургав мъж с умен, замъглен от мека тъга поглед зад дебелите стъкла на очилата, не е много приказлив. К. Константинов, П, 60-61. Тия чувства са хубави, нежни и са търсили да се облекат, да намерят израз в хубава форма, в която един език чист се споява с крехка, пленителна хармония в стиха, с меки и любвеобилни чувства. К. Величков, ПССъч. VIII, 240. Твърде бързо този тих и свенлив човек [Бончев], у когото мека чувствителност и поетическа съзерцател-ност се съчетават със сериозни научни интереси, се оформява като един хуманист на българска почва. М. Арнаудов, БКД, 223.
10. Прен. За човек — който прави отстъпки, компромиси и проявява доброта в отношенията с хората; кротък, отстъпчив. Колкото беше твърд и последователен в своите идейни разбирания, толкоз бе мек, снизходителен и отстъпчив в обикновените отношения с хората. Г. Караславов, ОХ IV, 333. Обикновено ревнив към следобедите, за които тя казваше, че не могат да се срещнат, когато ставаше дума за детето, той биваше мек и отстъпчив. С. Северняк, ВСД, 42. Инак той си беше мек, добър човек и под надвисналите му вежди, .., добродушно и благо се усмихваха очите му. Й. Йовков, Ж 1945, 8. Облекчени сме и ние, .., че красотата, изяществото и човешкото благородство, за които копнее тоя тих, деликатен, мек човек, днес се издигат високо в нашето общество. ВН, 1960, бр. 2656, 4. // Който изразява доброта; ласкав. Тихият му пламтящ поглед се впиваше в тебе мек, но проницателен. Ив. Вазов, Съч. VII, 169. Лицето и очите ѝ изглеждаха меки, някаква особена женственост се излъчваше и струеше от тях. Й. Радичков, СР, 233. — Не можа да стане нито съдия, нито адвокат, но затова пък стана и двете едновременно — писател .. Малина възнагради остроумието му с меката усмивка на своите тъжни устни. Л. Дилов, ПБД, 157. Беше високо, чернооко момче, с едни такива меки очи, че тъга те хваща, като го погледнеш. Кл. Цачев, СШ, 164. // Който лесно се поддава на чувства, настроения, не проявява твърдост, воля. Противоп. твърд, корав. Като човек мек и безволен, щом срещна съпротива, нямаше сили и трети път да нападне момичето. Г. Райчев, ЗК, 82.
11. За климат, време, атмосферни условия и под. — който е умерено топъл, без резки промени в температурата. Наближи зимата, мека както винаги, с малко сняг, който на южните припеци се задържаше едва по за няколко часа. Г. Караславов, Избр. съч. V, 225. Каква мека есен шумолеше в царевицата! А. Каралийчев, С, 56. Цялата природа се отпускаше след знойното лято и плодовитата есен. Тъкмо в едни такива меки и малко печални дни Димо усети в сърцето си оня туптеж, който от ранни години го разиграваше в порив, зовящ към скитничество. Г. Манов, КД, 69. Денят мек, топъл. Агнета заблели, орачи се привели към ралата, птички запели. Ем. Станев, А, 112. Дойде пролет. Въздухът стана мек и ароматичен. Слънцето залязваше по-късно, вечерите се удължиха. Ст. Мокрев, ПСН, 108.
12. Прен. Който е с неопределени, леко разлети черти, граници. Противоп. остър. Родопите в широкия си разплив и голямо разклонение, имат въобще по-меки очертания на върховете си. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 19. И колко хубава е, колко неочаквана е тишината над тези окопи на смъртта! Небето почти се сливаше с меките линии на хълмовете в сънлива утринна омара. П. Вежинов, ВР, 51. През август е горещо в планината, в тази планина, която е ниска и гориста, с меки заоблени върхове и полегати склонове. Д. Фучеджиев, Р, 23.
13. Прен. За наказание, закон и под. — който не предвижда тежко наказание, категорични разпоредби. Противоп. строг. Законът е строг и мек, както вие го направите. Ив. Вазов, Съч. VII, 96. Последното съобщение, което ще са направи от пълномощните делегати на заседанието в понеделник, ще бъде едно много по-меко извлечение за исканията, сформировани от силите. НБ, 1877, бр. 58, 226. Мека заповед. Меки наказания.
14. Фон. Който е свързан с допълнителна артикулация на звуковете в човешката реч, повдигане или преместване на езика към твърдото небце; палатален. Меки гласни в български език са „е“ и „и“. Меки съгласни. Меко „т“. // Разш. Разг. За произношение, изговор, говор — за който са характерни звукове с такава артикулация. Бенко позна гласа на старата негърка Джуди. Тя говореше с особено произношение, разтегнато и меко, с каквото говорят всички негри от южните щати. Ал. Бабек, МЕ, 85. Лежахме блажено в плевнята на бай Сандо Пушкара — сега с Орлин — приказвахме си, поунасяхме се .. По мекия говор и изтървани думи подразбрах, че е от Търновско, Килифарево. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 111. Тримата мъже мълчаха, сякаш и тримата се бяха заслушали в гласа ѝ, в нейния мек, източнобългарски говор. Д. Талев, ПК, 189.
15. Като същ. меко<то> ср. а) Обикн. с предл. н а. Място, обикн. за сядане, лежане и под., което леко се огъва. Това легло тука много ми е твърдо. В плевнята ще ида, да легна на меко. Ран Босилек, Р, 86. Тренчо постила да лежат конете и кобилите на меко. Кр. Григоров, И, 151. Седнал на меко върху един окос, Манол пушеше цигарата си и непрекъснато бръщолевеше. К. Калчев, ЖП, 141. Хубаво се спи на меко. Δ На стола бе сложила две възглавници, защото обича да седи на меко. б) Вътрешната част на хляб и други тестени произведения (козунак, пита и под.). Старецът нямаше зъби, не може да сдъвчи корите на хляба и ядеше само мекото.
◊ Мека вода. Спец. Вода, която не съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. В консервната промишленост се допуска само мека вода или твърдата предварително се омекотява. П. Даскалов и др., ТК, 177. Природната вода бива твърда и мека .. В меката вода сапунът лесно се пени и варивата увират бързо. Хим. VII кл, 1965, 9. Мека мебел. Събир. Удобни столове и кресла с пружини, обикн. покрити с дамаска или кожа. Понеже горе се бавеха, започна да се разхожда между боядисаните в резеда стени и да разглежда меката мебел, докато слугинчето се появи. Ем. Станев, ТЦ, 75. След двадесетина минути влязохме във фоайето, обзаведено с вкус: мокет на пода, .., мека мебел, телевизор, вестници върху масичките. Е, 1979, бр. 20, 2. Мека оран. Спец. Оран на вече орана, но незасята, засадена земя. Декари, декари в мека оран ще ви искаме ние, а знаете от кои видове работа идват тия декари! Б. Обретенов, С, 109. Мека шапка. Мъжка плъстена шапка с периферия. Те [Ирина и Костов] не узнаха, .., че Баташки бе сменил меката си шапка с каскет, обръщаше се към всички с „другарю“. Д. Димов, Т, 652. Иван, в мека шапка, елегантна пръчица .. брои пари, .. 50 хиляди лева. Г. Стаматов, Разк. I, 114. Мек вятър. Диал. Топъл южен вятър. Една вечер нашите украински другари ни заведоха на Владимировската височина .. Духаше мек, топъл вятър. Н. Фурнаджиев, МП, 53. Още в края на февруари повяха меки, южни ветрове. Ст. Дичев, ЗС II, 281. Меко кацане. Кацане на летателен апарат с много малка скорост при допира му с повърхността на небесното тяло. А поредицата от космични кораби „Луна“ с номера от 9 до 13 осъществиха мекото кацане на лунната повърхност и предадоха много ценни научни данни, включително и снимки на лунния ландшафт. НТМ, 1967, кн. 226, 6. Меко небце. Спец. Задната част на небцето, която има сводеста форма. С участието на мекото небце, на подвижната долна челюст, на езика и на устните .. човешкият глас се видоизменя и се получават най-разнообразни езикови звукове. Л. Андрейчин и др., БГ, 5. Небцето образува свода на същинската уста. Предната му част, съставена от небцевите кости, се нарича твърдо небце, а задната — меко небце. Анат. VIII кл, 47. Мек пулс. Мед. Пулс на човека, който лесно се губи при притискането му. Мек път. Път без настилка; черен път. Станка се измъкна на улицата и пое не към мекия път, а към главната улица. Г. Караславов, ОХ III, 136. Мек шанкър. Мед. Заразна венерическа болест, развиваща се най-често по външните полови органи като една или повече силно уголемени язви. Мекият шанкър е венерична болест, която се причинява от стрептобацила на Петерсен-Дюкрей. Ил. Петков и др., КВБ, 234.
> Имам меко сърце; Меко ми е сърцето. Разг. Много съм добър, добродушен. Йовка беше висока и грозновата като майка си, но имаше меко и добро сърце. Елин Пелин, Съч. III, 23. Той [дядо Йордан Геракът] имаше меко и добро сърце. Елин Пелин, Съч. III, 9. Мек като памук (восък). Разг. За човек — който е с много мек, отстъпчив, кротък , сговорчив нрав, характер. Да го бяхте видели само как мънка, как пристъпва от крак на крак, мек като памук .. Размислил бил .. Кожицата му е мила на него. П. Незнакомов, СП, 71-72. Мек съм като восък. Разг. Много съм отстъпчив, готов на компромиси. Мека Гана (Мария). Разг. Подигр. Мекушав и отстъпчив човек. Че какъв командир е той! Мека Гана — на всички вярва, никому не ще да строши хатъра. Г. Караславов, ОХ IV, 208. — Племенникът на Симо, а? Той ли те прати? Пак ли нещо, а? — Не, не ме е пращал — уплаши се младежът. — Смее ли да го праща? — .. — Добре, че сме меки Гани, та не го съдихме. Н. Стефанова, ОС, 205. Преместиха ме като за повишение в лавката. Но нали съм „мека Мария“, там ме съсипа вересията. На тоя — „до аванса“, на оня — „до заплата“ — събраха се такива два-триста лева, дойде ревизия и — хайде на село. Н. Хайтов, ДР, 199. Меки ми са очите. Разг. Мекушав съм, отстъпчив, добродушен. Да речеш, че се стеснявам, че се гуша из кюшетата, не, не ми са дотам меки очите. Ал. Константинов, Съч., 204. Меки очи, мокри поли. Разг. За малодушен, мекушав, отстъпчив човек. На първо време ще помагаш активно на Йосифов, нали го виждаш какъв е. Добър другар, прекрасен човек, а на мравката път не може да мине. Както се казва, меки очи — мокри поли. Ем. Манов, ДСР, 67. Меко сърце. Разг. Добър, отстъпчив човек. Издигнал се, казват, по обществената стълба. А стълбата, господине, това са хорски глави и сърца, доверчиви глави и меки сърца. Б. Райнов, ЧЪ, 22-23. Ей там, на дядовата Ноюва нива жъне стрина Неделя. Пак тя реже постата .. Работлива душица, меко сърце, светли очи, сякаш са две мъниста от биволски гердан. А. Каралийчев, В, 79-80. Найдох меката жилка на нещо. Диал. Дочаках най-удобния момент за нещо. От меки нокти (нокте); От меки пъне. Диал. От най-ранно детство. Пипам с <меки> ръкавици. Книж. Постъпвам, действам внимателно, деликатно. — Шумка да шумне, ще стреляте .. — Ще съобщя още в зори на околийския, че не пипаме с меки ръкавици. Трябва да се знае кой е кметски в Горненци. Кр. Григоров, ОНУ, 136. — Стамболийски е виновен, Стамболийски! Трябваше на времето да изколи тези разбойници .. — Прав си! — одобрително каза Милин. — Той пипаше с меки ръкавици, затова пък те му отрязаха главата. Х. Русев, ПС, 53. С меки очи. Който има мекушав характер; отстъпчив, добродушен. Девица, която бленува меки ръце, не може да не бъде и с меки очи. Тя все ще се поблазни от нещо, за да му падне в ръцете като голо голишарче. Ст. Чилингиров, ПЖ, 53. — Пък ти му откажи веднъж засякога, та да не дрънка вече, — обади се госпожата .. — Ами ти, с твойте меки очи, обещаваш сякому, па. Т. Влайков, Съч. II, 166. С меко сърце. Диал. Отстъпчив, добродушен. — Инак госпожата не беше с много меко сърце .. Но за Ханси тя душата си даваше. Ст. Даскалов, ПЯ, 140. Търся (зная) на хляба (баницата) мекото. Разг. Търся, зная лесното и най-изгодното. — Планът ще бъде изпълнен! — обявява инженерът .. Инженерът вече има опит, инженерът знае къде е на хляба мекото. Н. Тихолов, ДКД, 70.
— Друга (остар. и диал.) форми: мяк.
мек ∆ Мека дрога. = Мек наркотик. Т. нар. меки дроги, като например марихуана, също увреждат здравето, но не в такава висока степен. Попов. Все повече хора посягат към така наречените меки дроги. По този начин те се опитват да избягат от стреса, от умората, от конкуренцията. Ст/2009/5819. Мек наркотик. Наркотично вещество (напр. марихуана, хашиш) с ободряващо, възбуждащо въздействие върху човешкия организъм, за което се смята, че по-трудно предизвиква зависимост; мека дрога. Законът в Холандия забранява официалноупотребата на меки наркотици. М/2006/2472.
◊ Мека китка. Жарг. Хомосексуалист. - С такива дрешки става доста интересно точно с кой пол предпочиташ да се гушкаш. - Да не кажеш сега, че съм мека китка? Зарков. Кои са тези смешни хора? В операта ли съм? Тия меки китки ли са? Стр/2000/4.