незлобѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
незлобѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
незлобѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
незлобѝва - единствено число, женски род, нечленувано
незлобѝвата - единствено число, женски род, членувано
незлобѝво - единствено число, среден род, нечленувано
незлобѝвото - единствено число, среден род, членувано
незлобѝви - множествено число, нечленувано
незлобѝвите - множествено число, членувано
1 благ (прен.) - мек (прен.) - кротък - добродушен - благодушен - незлобив
2 беззлобен - незлобив - незлоблив - незлостен
НЕЗЛОБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва, не проявява злоба; незлостен, беззлобен, незлобен, незлоблив.