незлобѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * незлобѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член незлобѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член незлобѝва - единствено число, женски род, нечленувано незлобѝвата - единствено число, женски род, членувано незлобѝво - единствено число, среден род, нечленувано незлобѝвото - единствено число, среден род, членувано незлобѝви - множествено число, нечленувано незлобѝвите - множествено число, членувано
1 благ (прен.) - мек (прен.) - кротък - добродушен - благодушен - незлобив 2 беззлобен - незлобив - незлоблив - незлостен
НЕЗЛОБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва, не проявява злоба; незлостен, беззлобен, незлобен, незлоблив.