добъ̀р - единствено число, мъжки род, нечленувано добрѝя - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член добрѝят - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член добра̀ - единствено число, женски род, нечленувано добра̀та - единствено число, женски род, членувано добро̀ - единствено число, среден род, нечленувано добро̀то - единствено число, среден род, членувано добрѝ - множествено число, нечленувано добрѝте - множествено число, членувано
1 благ (разг.) - мек (прен.) - добродушен - добросърдечен - благодушен (книж.) - добър - мекосърдечен 2 благоприятен - благосклонен - добър - одобрителен - положителен - ласкав (прен.) - ласкателен 3 благополучен - добър - сполучлив - успешен - щастливВиж повече
Виж повече
- 1. добър
- - Гледам с добро око
Виж повече- - Да живееш от „добро утро” до „добър ден”
- - Добра ми е ръката
- - Доброто старо време
- - Добро утро
- - Добър ден
- - Добър е господ
- - Добър ти път
- - Извеждам/изведа на добър край
- - Изкарвам/изкарам на добър край
- - Излизам/изляза на добър край
- - И таз<и> (тая) добра
- - На добър ти час
- - На добра кобила жребче
- - Река ще гъзу добър ден
- - В добра глава сто ръце
- - Добро име
- - Доброто прасе яде всичко
- - Добър съм в леглото
- - Случва се и най-добрите семейства
- - Не съм добър в леглото
- - Получавам/получа добър урок
ДОБЪ̀Р, -бра̀, -бро̀, мн. -брѝ, в обръщение за м. р. ед. ч. добрѝ, прил. 1. Който има благ, мек характер и проявява отзивчивост, съчувствие към другите; благ, добродушен, кротък. Противоп. лош, зъл. — Тия хора са добри, наивни и безобидни. Щом заговорят — усмихват се сърдечно и весело като деца. Й. Йовков, Разк. II, 7. Стоян е добър, добър като муха... Вярвай, да го бия, ще плаче като дете и нищо, нищо няма да ми каже... Елин Пелин, Съч. I, 86. Добри хора там ме приеха и сгряха... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 68. — Той е много добър към мене, привързан е към детето... Ем. Манов, БГ, 248. Той бе толкова добър, / те защо ми го убиха? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 123. По-добре да служиш на добри хора, а не да заповядваш на лоши. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 57. // Който е присъщ на човек с благ, мек характер. Противоп. лош. Йовка беше висока и грозновата като майка си, но имаше меко и добро сърце. Елин Пелин, Съч. III, 23. В това тя не се ръководеше от никаква педагогическа метода, а само от едната си добра природа. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 64. Той е човек с добра душа.
2. Който има ценни нравствени, духовни качества. Противоп. лош. — Ваш Еньо е добро момче. Коя майка няма да даде чедото си нему. Елин Пелин, Съч. III, 118. А лично за мен подслушах татко да ме хвали вкъщи на мама: — Добро момче излезе наш Борко, послушен стана. Преди не можех да го изпратя от къщи до бакалницата, а сега сам ме подсеща. Г. Краев, СК, 15. „Още пред залез ще имате вие невяста, каквато / искал би само мъжа, що носи в душата си мъдрост. / Пък и добрата девойка, вярвам, ще бъде честита.“ Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 113. Хубави са нашите места; плодовита е нашата земя; добър е нашият народ; със сичко ни е господ наградил. Л. Каравелов, Съч. IV, 30-31. // За семейство, род и под. — почтен, порядъчен, благороден, достоен за уважение. Сериозен, честен, работлив, от добро семейство... Не е някой празноглав ритни-топка. М. Марчевски, П, 219. Как да не ми е добра рода момата! Болярка, царева кумичка. Ст. Загорчинов, ДП, 439. — Майка казва, че в добрите къщи майките отделят за дъщерите си по нещо, още щом се родят. В. Бончева, АП, 35. — Горе има великолепен бар, отворен през цялата нощ... Част от добрата публика се премести вече там. Д. Димов, Т, 113. // За дете — кротък, послушен. Хиляди училища, пълни с отбрани педагози, тъй майсторски преобръщат лошите деца в добри, че не можеш да ги познаеш. Елин Пелин, Съч. IV, 202.
3. Който изразява отзивчивост, благоразположение, съчувствие. Противоп. лош. Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаечни вехти дрехи, с лице много набръчкано, но добро и усмихнато и някак приятелско. Ив. Вазов, Съч. IХ, 42. И тримата излязоха. Не с твърде добри погледи ги изпращаха бедняците, но нито Гороломов, нито Слав забеляза това. Й. Йовков, ПГ, 167. — Значи ти си от село Осеня — каза княза и кой знае защо една тиха и добра усмивка се плъзна като слънчев лъч по тънките му устни. А. Гуляшки, ЗВ, 87. Те [хората] гледат певицата с добри, зарадвани очи. Махат ръце да се сбогуват с гостите. С. Северняк, П, 142. // В който се съдържа или който е проява на отзивчивост, благоразположение, съчувствие към другите. Противоп. лош. Тия [литературни] разговори ми бяха неприятни, особено когато строгите съдии искаха да чуят и моето мнение, а аз от добро чувство към колегите си, трябваше да защищавам дори и лошите произведения. М. Марчевски, ТС, 13. Колко хубаво щеше да бъде,.., ако не бяха го разбрали тъй криво, ако му дадяха възможност да изпълни всичките си добри намерения... Л. Стоянов, Избр. съч. III, 432. Най-смешното в цялата тази история е, че поривите ми обикновено биваха добри, а резултатите тъкмо обратни. Ем. Манов, ПОС, 28. На Джони дойде на ум, че нямаше да бъде зле, ако запазваше добри отношения поне със Стоичко Данкин. Д. Димов, Т, 164. Хубаво, хубаво е да се правят благоде- яния.. Добрите мисли на бай Анастас са прекъснати от внезапен звън. Хр. Смирненски, Съч. III, 116. // В който се съдържа нещо приятно, успокоително; благ. Противоп. лош. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора, петимни за добра дума. Й. Йовков, Ж 1945, 18. — Не тъй, кмете, не тъй! С добра дума и желязна врата ще отвориш... Ц. Лачева, СА, 24. Влезна Филип у ладна механа, / посрещна го Марко с добра дума: / — Добре дойде, побратим Филипе! / Заповедай винце да те служа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 40. Добра вест. Добра новина.
4. За предмети — който има ценни, положителни качества, свойства; хубав, подходящ. Противоп. лош. Моята квартира тука е добра, но много уединена, самотна, дори печална. Ив. Вазов, ПЕМ, 126. Имаше едно място около Големия кладенец, където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Й. Йовков, ВАХ, 156. — Аз, байо Либене, мисля, че старите вина не са дотолкова добри, доколкото са добри новите. Л. Каравелов, Съч. II, 33. То бе Дърво на живота и плодовете му бяха горчиви, но добри за ядене. Н. Райнов, БЛ, 28. Тазгодишната есен е незапомнена. Навреме валяха дъждове, засяхме на добра влага, поникна, раззелени се полето. П. Росен, ВПШ, 47. На доброто вино и оцетът му е добър. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 282. Тази вода не е добра за пиене. // За качество, свойство и под. — положителен, ценен. Тая жена има добро качество да не говори, когато трябва да мълчи. Б. Райнов, НН, 412. Излизаше, че добрите славянски черти не са изчезнали досуш из нравите на нашия селски народ. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 8. Непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост. Ал. Константинов, БГ, 120. Някои наши хора знаят добре нашите добри страни. М. Иванов, ТЛР,55. // Подходящ, уместен. „Тази хитрост е наистина добра! — казаха си великите боили, след като изслушаха хана. — Скараме ли Цариград с Рим, ще бъдем още по-добре и спокойни отвсякъде.“ Й. Вълчев, СКН, 277. Не мога да ти помогна с друго, но ще ти дам един добър съвет. Δ Някой предложи да направим екскурзия до Плевен. Оказа се, че това е наистина една добра идея. Δ Добро решение. Добър случай.
5. Който отговаря на определени изисквания, който е такъв, какъвто трябва да бъде. Противоп. лош. Дафина обиколи цялата къща и намери всичко в добър ред. Похвали дъщерите си. К. Петканов, ДЧ, 140. Под докторски грижи и при добро гледане би могло по-лесно да се усмири смутената душа и въображение на тая нещастна Офелия. Ив. Вазов, Съч. ХV, 76. Денят беше слънчев и имаше добра видимост. Сл. Трънски, Н, 188. Най-голямата забележителност на Видин е запазеният до днес в сравнително добро състояние средновековен български замък, известен под името „Баба Вида“ или „Бабини Видини кули“. Ст. Михайлов, БС, 135. Запиташ ли го [самарджията] на какво дължи тази „добра форма“ за своите седемдесет години, отвръща засмян: — На ловджилъка!... Ив. Коларов, Е, 23. Скривалището не беше голямо, но вършеше добра работа. К. Константинов, НДД, 8. Радвам се на добро здраве. // За време — ясен, слънчев; хубав. Противоп. лош. Времето било добро, слънцето гряло весело, а пиленцата пеле сладкозвучно. Л. Каравелов, Съч. IV, 203. Дъждовното време влада и тука и ми пречи да правя разходки из разкошните планински местности.. Тук, в хотела, повече чета френски романи като очаквам доброто време за екскурзии. Ив. Вазов, ПЕМ, 82.
6. Който е съобразен с нормите, изискванията на обществото. Противоп. лош. Останах по риза, което за виетнамския добър тон не е неетично. Ал. Гетман, ВС, 140. Когато идват Рашеви, Петьо се появява избръснат и напарфюмиран и започва да демонстрира добри обноски. Ст. Христозова, ДТСВ, 63. Първите седем години са най-важните за доброто възпитание. На времето моите родители положиха големи усилия и сега резултатите са налице. Ив. Остриков, СБ, 36. От такса се освобождават бедните ученици, които имат общ успех най-малко среден и добро поведение. БД, 1909, бр. 39, 1. Добро държание. Добри маниери. Добър прием.
7. Който съдържа, който дава или е израз на положителна характеристика, оценка за някого или нещо; благоприятен. Противоп. лош. Заслужилият и до вчера почитан чорбаджия се видя изоставен, никой не казваше добра дума за него. Й. Йовков, Ж 1945, 149. — Ти си един от най-почитаните хора в града. Тук за тебе се говорят най-добри думи. Д. Немиров, Б, 49. Сърдечно благодаря за добрата дума по повод сбирката ми. П. К. Яворов, Съч. III, 251. Надяваме се, че книгата ще намери добър прием сред технолози, диетици, лекари,.., търговски дейци и най-вече сред широката читателска публика. Л. Петров и др., БНК, 8. Вашата работа ми направи добро впечатление. Δ Той има добро мнение за вас.
8. Който е опитен, изкусен в своята работа, който върши с умение и старание онова, което се изисква от него. Иван Кунчев се занимава с бояджийство и е добър майстор в занаята си. Ив. Унджиев, ВЛ, 34. Сега навсякъде имаше организирани люде, та началството в града веднага научи за тая млада дружина и Нешев писа писма на околийския войвода да изпрати най-добрия си четник за войвода на новата полска чета. Д. Талев, И, 249. Тя беше добра стопанка, беше подредила добре дома си и сега плаче- ше, че всичко е застрашено да се разруши. Ст. Даскалов, БМ, 45. Тя не беше силна ученичка, но я обичаха всички — .., а Живко, макар че беше най-добрият ученик, развитието му като че .. смущаваше малко учителите. Ил. Волен, БХ, 153. Той е добър по математика.
9. За приятел, другар — който е близък, предан, скъп някому. — Спомних си, че в Бяла Черква е най-добрият бащин ми приятел. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. А инак Димитър е добър и ценен другар.. Всичко той дели най-щедро с другарите си. Й. Йовков, Разк. I, 12. Чисти сметки — добри приятели. Погов. // За познати, познайници — които се познават от дълго време, които са близки помежду си. Сега те вървяха успоредно, като добри познати и приказваха непринудено за най-различни неща. М. Грубешлиева, ПП, 136. Танаско стана от стола и поздрави с шапка Кардашева, който му отговори със своята, както прилича на добри познайници. Ив. Вазов, Съч. Х, 50. // За гост — желан, скъп, почитан. — Дядовият Манолов син ми е добър гостенин всякога. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 15.
10. Който е изпълнен с благополучие, в който няма затруднения, грижи, неприятности. Със силни и убедителни слова Илков разказа накратко как на този ден [първи май] .. работниците .. излезли да искат въвеждането на осемчасов работен ден и по-добър, по-сносен живот. Г. Караславов, ОХ I, 329. — Щото и да правим, братя, ориста ни е все една. Току да си седим мирни. Ако даде Бог и по-добри времена могат да дойдат. Ст. Загорчинов, ДП, 459. — Преди да те грабна от баща ти, ние си дадохме клетва в лоши и добри дни да се не делим, в грижи и радости еднакво да се обичаме. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 23. Той [Славейков] се беше стремил към този град, тук минаха добрите дни на неговата младост. Т. Жечев, БВ, 439. // Весел, радостен, приятен. Капитанът при добро настроение .. не пропускаше да подчертае роднинските си връзки с Васко да Гама. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Въпреки стачката, господин генералният директор беше в добро настроение. Д. Димов, Т, 257. Надяваше се, че като тръгне на работа, доброто разположение на духа ѝ ще се върне и двамата ще се смеят на нейните безпричинни сръдни. Ем. Манов, ДСР, 316.
11. За пари, заплата, печалба, доход и под. — който е достатъчно голям, значителен по количество, по обем. Макар и да имаше златни ръце и да печелеше добри пари, все си оставаше сиромах. А. Гуляшки, ЗР, 358. От баща си наследи добро състояние. Елин Пелин, Съч. II, 173. Баща му беше представител на голяма .. фирма за галоши и гумени токове — .. — и можеше да праща на сина си добра издръжка. П. Спасов, ХлХ, 177. Добра заплата. Добра печалба. Добър доход. // Изгоден, доходен. Трябваше [Моис] да напусне тая фирма. Нека се разчуе, че не е свързан с тях, че търси по-добро място. П. Спасов, ХлХ, 85. Сиромашкий Коля / бешу у неволя, / .., / а кога порастне, / найде свойто щастье: / добро място хвана / и големец стана. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 317. Добра цена.
12. Като същ. добър м. Оценка четири по шестобалната система. Днес ми писаха добър по математика. // В съчет. Много добър. Оценка пет по шестобалната система.
◊ Бъди (ще бъдеш ли) <така (тъй)> добър; бъдете (ще бъдете ли) <така (тъй)> добри. Със следв. изр. със съюз д а. Обръщение при учтива молба.