ласка̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано ласка̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ласка̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ласка̀телна - единствено число, женски род, нечленувано ласка̀телната - единствено число, женски род, членувано ласка̀телно - единствено число, среден род, нечленувано ласка̀телното - единствено число, среден род, членувано ласка̀телни - множествено число, нечленувано ласка̀телните - множествено число, членувано
ЛАСКА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. В който има ласкателство.
Той говореше грубо и издуваше дебелите си устни напред: в израза на лицето му нямаше нищо ласкателно, нищо покорно. Ст. Дичев, ЗСВиж повече1, 56. Той шъпне ласкателни думици за хубостта ѝ и за сладкия ѝ разговор — на лявото ухо. Ив. Вазов, Съч. IX, 210.
2. Който показва добро отношение; благосклонен, благоприятен, ласкав (в З знач.). Най-висока и ласкателна оценка българската литература от ново време е намерила в английската литература по повод превода на романа на Ив. Вазов „Под игото“ на английски. Б. Ангелов, ЛС, 168. След такава ласкателна покана, признала авторитета на учения мъж, и при познатия висок негов патриотизъм с право може да се очаква готовност .. за сътрудничество във важното народно дело. М. Арнаудов, БКД, 33. Едно, обаче, се знаеше положително — неговата слабост към жените, .. Тая не твърде ласкателна слава скоро дойде до ушите на околийския началник, но той немареше за нея. Ст. Чилингиров, ПЖ, 40.
3. Който съдържа и изразява ласка; нежен, гальовен. Не прибави нищо друго, а само изгледа Елена с такъв мил, и ласкателен, и благодарен поглед, който по-силно и по-ясно от всякакви думи изказваше какво му е на сърцето. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 388-389. Ти имаш дълбоки ласкателни взори / и звучната радост на пролетен ден. Хр. Ясенов, Събр. пр, 41. Ласкателни имена.