благоприя̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано благоприя̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член благоприя̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член благоприя̀тна - единствено число, женски род, нечленувано благоприя̀тната - единствено число, женски род, членувано благоприя̀тно - единствено число, среден род, нечленувано благоприя̀тното - единствено число, среден род, членувано благоприя̀тни - множествено число, нечленувано благоприя̀тните - множествено число, членувано
1 благоприятен - благосклонен - добър - одобрителен - положителен - ласкав (прен.) - ласкателен 2 благоприятен - добър - изгоден - подходящ - сгоден (разг.) - удобен 3 благоприятен - благотворен - ползотворен
БЛАГОПРИЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който съдейства за успеха, за развитието и доброто състояние на нещо; удобен, сго̀ден. Не след дълго се яви един нов, извънредно благоприятен случай, с нетърпение очакван от Доча, при който можа той още по-високо да се издигне в очите на началника и още по-здраво да затвърди своето положение. Т. Влайков, Съч. III, 121. Там пък, където работата е била по-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Все пак дъждът и благоприятното време заличаваха много от тия недостатъци. Й. Йовков, Ж 1945, 208. А трябваше да се бърза с въоръжението, защото благоприятни моменти, каквито бяха Арменското и Критското въстания и Гръцко-турската война, не можеха да се повтарят вечно. П. К. Яворов, Съч. II 203. Въздухът обаче е твърде здрав и благоприятен за здравето; тук не е рядко да срещнете старци стогодишни. С. Бобчев, ПОС (превод), 174.
2. Който изразява съгласие, одобрение или дава положителна характеристика, оценка за някого или нещо; положителен, одобрителен.