сгодѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано сгодѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сгодѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сгодѐна - единствено число, женски род, нечленувано сгодѐната - единствено число, женски род, членувано сгодѐно - единствено число, среден род, нечленувано сгодѐното - единствено число, среден род, членувано сгодѐни - множествено число, нечленувано сгодѐните - множествено число, членувано
- 1. сгоден
- - Гледам се като сгоден циганин
Виж повече- - Гледам се като сгодено циганче
СГÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Разг. Удобен, лесен.
Мястото, наистина, представяше сгоден нападателен пункт. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. Тъмно беше вън, рядко ще се размърда иззад скривалището си някой аскерин непредпазливо, виждаше се и как святкат пушките на аскера, но не се виждаше сгоден прицел. Д. Талев, И, 104. От тук до върха има-няма час, но все по сгоден път. Ст. Станчев, ПЯС, 28.Виж повече2. Разг. Подходящ. Българските военачалници виждаха, че ромеите се бият с хладна пресметливост и дебнат сгодно време да се нахвърлят с всички сили върху Средец. А. Дончев, СВС, 739. Щом издебнех сгоден момент, напусках скривалището си. Р. Сугарев, СС, 12. Наглед той като че беше забравил всичко това, но в себе си кроеше планове за отмъщение и чакаше само сгоден случай. Г. Караславов, ОХ II, 236. Сгодно място за почивка беше тая скрита низина край реката. Д. Талев, С II, 226. Някой, като нямаше сгодно шиле за клане, вземаше в заем от съседа си поне една плешка или бут. Кр. Григоров, ТГ, 8. // Разг. Благоприятен, добър. Ако обстоятелствата не би били сгодни, такава случайност не би се явила. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 130. Според „Новое время“ Русия е днес в най-сгодно положение да са залови отворено и смело за оръжието. НБ, 1876, бр. 37, 145.
3. Остар. и диал. Изгоден, на сметка. Сега бе вече немислимо да се сключи такъв сгоден заем. С. Радев, ССБ II, 268.
4. Остар. и диал. Достоен. Заради това, мила мале, / не си сгодна в рай да идеш. СбБрМ, 51. Отведете се грешни души, / не сте сгодни из мъката, / из мъката да излезете. Христом. ВВ II, 240.
СГОДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сгодя като прил. 1. Който е обвързан с обещание за женитба, с годеж. По ред причини обаче в някои области сватбата се отлага за по-продължително време. Това става например, когато сгодената мома е още малка и се чака до сватбата да порасне. Р. Иванова, БФС, 39. Тая песен, според записвача г. Каров Дойчо, се пеела, за да не се прихващат магиите, правени от зли завистници против залюбени или сгодени момци и моми. РН, 1911, кн. 5-6, 147.
2. Като същ. Обикн. членувано сгодените мн. Момък и мома, обвързани с обещание за женитба, с годеж; годеници. Годежът следва наскоро след утвърдителния отговор на момини. На него става договарянето на материалните изисквания на двете страни. Разменят се традиционните дарове между сгодените: накити, пари и др. за годеницата; риза, пешкир, чорапи за годеника. БНПП ІІ, 438. Развалянето на годежа, „връщането“ е предоставено на волята на сгодените. ЖГ, 1902, бр. 6-7, 2.
◊ Пременявам се / пременя се (издокарвам се / издокарам се) като на сгоден циганин брат му. Разг. Ирон. Обличам се с най-хубавите си дрехи и изпъквам с външността си. Аз се премених като на сгоден циганин брат му, натъкнах пищови, качих се на хубавата си бърза кобилка и тръгнах за в Ахърито на седянка. М. Кънчев, В, 142.