удо̀бен - единствено число, мъжки род, нечленувано удо̀бния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член удо̀бният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член удо̀бна - единствено число, женски род, нечленувано удо̀бната - единствено число, женски род, членувано удо̀бно - единствено число, среден род, нечленувано удо̀бното - единствено число, среден род, членувано удо̀бни - множествено число, нечленувано удо̀бните - множествено число, членувано
удòбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. За място, помещение и под. — в който човек се чувства добре и приятно.
Калчо се отпусна върху малкото удобно канапе, потъна цял в него и веднага заспа. Елин Пелин. Удобна квартира. Удобно легло. 2. Който дава добри възможности за използване; пригоден, сгоден. Намираме удобни или, както се казва, усъвършенствувани окопи; дълбоки, постлани със слама, с блиндажи и траверси. Йовков. Чакаше напрегнато, сигурен в стрелбата от удобната си позиция. Дим. Димов. Сега ми посочиха вашата къща като най-удобна за укриване — далече от града и близо до гората. М. Марчевски. Удобна чанта. Удобно шосе. 3. За време, случай — който иде тъкмо на време; благоприятен, сгоден, подходящ. И Прангата взе да търси удобен случай да го срещне. Влайков. Евгени намери удобен момент да подхване разговор за арестуването на Спиро. Дим. Ангелов. Удобно посещение. Удобно време.Виж повече