зъ̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано злѝя - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член злѝят - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член зла̀ - единствено число, женски род, нечленувано зла̀та - единствено число, женски род, членувано зло̀ - единствено число, среден род, нечленувано зло̀то - единствено число, среден род, членувано злѝ - множествено число, нечленувано злѝте - множествено число, членувано
- 1. зъл
- - За зла врага
Виж повече- - За зла чест
- - Зли <те> езици
- - Зъл гений
- - Зъл петък
- - Като котка на зло време
- - Не си давам зло сърце
- - Не си правя зло сърце
- - Не струвам зло сърце
- - Свил съм се като котка на зло време
ЗЪЛ, зла, зло, мн. зли, прил. 1. Който има лош, проклет, злобен характер; лош. Противоп. добър, благ.
Зъл бе беят, но той се размисляше, и той сещаше нужда да поприказва с някого. Ст. Сивриев, ПВ, 7. – Свекърва ми, чумата да я тръшне... само гледа какво правя, де ходя... Зла жена, проклета жена... Й. Йовков, А, 83. Поне щастлив ли е с новата си жена? – попита колебливо, с мъка. – Знам ли? .. Да ти кажа, една зла излезе... Само доведените си деца гледа... П. Михайлов, МП, 16. – Царицата, гъркинята, е зла и тя върши всички лошотии на народа. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 452. // При гл. съм, ставам в 3 л. ед. Който при определени условия, обстоятелства се проявява като човек с такъв характер. След такава нощ той се чувстваше повехнал, ставаше зъл към хората и се ядосваше на себе си до ненавист. Елин Пелин, Съч. III, 110. – Вие прибрахте бежанците от Чепино. И по-добре, защото видяхте, че падишахът е добър към покорните, ала зъл към бунтовниците. А. Дончев, ВР, 171. Един ден Саваков влезе при него мрачен, зъл, навъсен: – Продължаваш ли да отричаш? Д. Ангелов, ЖС, 521. Защо Хрельо, който преди така много ме обичаше, стана сега толкова зъл към мене? Ст. Чилингиров, ХНН, 62. // Който е присъщ на човек с лош, злобен характер. Противоп. добър. Кириак се реши да проникне в мрачината на това дело и се залови за тая работа с всичкото упорство и страстност, които е способна да предаде омразата на една зла и завистлива душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 121. – Завижда Живко на успеха на мъжа ми и като няма как да го увреди, върху мене сянка хвърля. Господ да го съди за злото му сърце и пъклената му злоба. Р. Стоянов, М, 33.Виж повече2. За животно – който проявява склонност да напада, да хапе; лош. Помисли да влезе вътре, па ѝ дойде на ума, че у Тинкини има зло куче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49. Същата вечер старецът донесе Гужините кученца. Макар и малки, те се държаха като диви зли зверчета, ръмжаха и ни показваха зъбите си. Ем. Станев, ЯГ, 78. Навикнал на другарство, той [конят] постоянно се луташе между другите коне, но тия дребни и зли животни присвиваха уши и негостоприемно отпъждаха от себе си тоя странен чужденец. Й. Йовков, Разк. I, 237. Лятото си отиваше. По междите на малките нивици зрееха закъснелите диви круши и около тях бръмчаха залутани зли оси. Д. Талев, И, 608.
3. Който изразява злина, злоба; лош. Противоп. добър, благ. Един език от огъня зализа един сух клон и освети ярко лицето на калугера. То беше сухо, зло и безкръвно. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Светльовица гледаше момчето със зли, недружелюбни очи. А. Гуляшки, СВ, 137. Майстор Рафаил го посрещна със зъл, недоверчив поглед. Д. Талев, ЖС, 255. Най-чудното беше туй, че свадлив, със зъл, дързък език, той все пак се отърваваше и от най-опасните положения излизаше здрав и читав. Й. Йовков, ЖС, 185. Зла усмивка.
4. В който се съдържа злоба, злина; лош. Противоп. добър. В душата му не гореше ни гняв, ни омраза, ни зли чувства. Елин Пелин, Съч. II, 185. – Пристанала! Звèзда пристанала, отвлекли я калиновчани. Сякаш нож се заби в сърцето на Гуня. В душата му, потъмняла от ревност, се зароди зла мисъл. Ив. Карановски, Разк. I, 14. – Хм, крадеш... от мене, твоя майстор?... Чакай, аз ще те науча! По движението на ръцете му Славе разбра неговите зли намерения. Ив. Мартинов, ПМ, 38.
5. В който се съдържа нещо неприятно, лошо, тревожно, злокобно. Противоп. добър. – Чух да хортуват за тебе зли приказки. А. Каралийчев, В, 35. Отсега нататък тя не можеше никого да залъже, не можеше да отминава без внимание чуждите зли думи, злия присмех. Д. Талев, ПК, 169. – Аз тръпна цял; сърцето ми се свива от зли предчувствия. Г. Райчев, ЕЦ, 93. Злите новини следваха с главоломна бързина: в бялградското тарканство избухваха бунтове на християни; кейовете на пристанището и складовете из града бяха задръстени от храни, а не достигаха талиги и коне. Й. Вълчев, СКН, 365. А грамадата расте сè / неусетно, тайно / и камъните върху нея / фърчат непрестайно. / Че сюрмашки сълзи клети / лесно не изсъхват, / злите спомени в душата / скоро не заглъхват. Ив. Вазов, Съч. IV, 36.
6. За враг, противник и под. – който е в най-висока, крайна степен (враг, противник и под.); отявлен, най-голям, върл. Нейният баща Аврам Немтур и в гроба си ще остане зъл народен враг и изедник – такъв спомен остави в паметта на людете. Д. Талев, ПК, 110-111. Врагове са били, врагове си и остават... И по-зли дори стават. Кр. Григоров, Н, 130.
7. Прен. За време – който е неблагоприятен, неизгоден, неблагополучен. След въстанието и пожара за комарджиите в града настана зло време. Оттогава работата им все повече намаляваше. Т. Харманджиев, КВ, 319. Чолака мислеше за нивата на Червенобрадия. Голяма и хубава беше тя – нямаше за нея зла година. Дори и това лято житото по нея се люшкаше като море – сякаш не беше я пърлил горещия вятър. Ст. Марков, ДБ, 504. В тия писма неговата по-млада сестра му пише, че всички са добре вкъщи и че се молят на провидението да запази и него от болести и зли часове. Д. Калфов, ПЮН, 101-102. „Ох, брате! Зло е време! Народът е убит, / не мисли той да снеме / това проклето бреме / от своя врат претрит.“ Ив. Вазов, Съч. I, 45.
8. Прен. За вятър, студ и под. – много мразовит, силен, остър. Есента беше към края си. Започнаха да прелитат снежинки, вятърът ставаше все по-зъл и студен. Кр. Григоров, ТГ, 41. На Йордановден зъл студ смрази водата на кръста. М. Яворски, ХСП, 23. След оная хубава есен зимата нахълта студена и снеговита и се държа такава зла почти до последния ден на март. Д. Калфов, Избр. разк., 287. Дойде и слънцето с зората. / Отстъпи злият нощен мраз. Мл. Исаев, ЯД, 42. С нови мразове / и хали зли ни плаши март коварни. Ив. Вазов, Съч. III, 66-67.
9. Прен. За съдба, орис и под. – който е свързан, съпроводен със злини, бедствия, грижи и неприятности. Идваха имотни до вчера, но вече разорени люде, проклинаха лекомислието си или своята зла съдба. Д. Талев, СК, 34. – И мене зла среща ме сполетя. Като тръгнах, на един прозорец насреща най-мързеливата комшийка станала като никога в пет часа. Елин Пелин, Съч. IV, 219. Ние бяхме казали, че злата ми чест и нечестността на търговския владика Неофита бяха ме дотам докарали, щото „да закача даскалъка на клечката“ и да стана казанджия. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 95. „От старост вече / баща ти падна; в зла неволя / сестри остаха.“ П. К. Яворов, Мис., 1901, кн. 5-6, 319. Где ще идат? – Ах, клетите, / зла орис имали... / Те са скитат кат пиленца, / без майка остали. Ц. Церковски, Съч. II, 168. Зъл жребий. Зла участ.
10. Диал. За болест, рана – тежък, опасен, лют. За да се стопи тъй и да стане само кожа и кости, трябва от дълго да лежи или пък зла болест отведнъж го е свалила. Й. Йовков, ЖС, 36. – Болна съм, дружки, зла болест ме бие, / лазят ме тръпки, свестта ми се вие, / вихър се кани, а презнощ е тъмна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28. От гневний зъб на завистта патих, / из боя горд, но с рани зли излезнах. Ив. Вазов, Съч. III, 132.
11. Като същ. злият м., злите мн. Човек, който има лош, проклет характер. Понякога съм завиждал на злите и съм искал да бъда зъл. И. Петров, ОЗап., 52. Песоглавецът почна да пренася хората през реката. Но неговата страст да унищожава злите и порочните не бе го оставила. Елин Пелин, Съч. IV, 31. – Бъди и ти зла към злия! Ив. Вазов, Съч. XX, 161. Ей, зло на злия въздава / юнак, що шета за слава. П. К. Яворов, Съч. I, 64.
◊ За зла беда. Разг.; За зла чест (участ). Книж.; За зла врага. Диал. Само като вмет. израз. Употребява се, когато непредвидено, неочаквано се случи нещо лошо, което попречва на нещо; за нещастие. За зла беда, своеволният Бехчет го бе заставил да се мести в ново жилище тъкмо в най-напрегнатата неделя преди големия християнски празник. А. Христофоров, А, 121-122. Но за зла чест ний видяхме, че новото правителство не е народно. С. Радев, ССБ II, 100. Но за зла участ през тия години на два пъти се промени правописът в България, промениха се и учебните програми. Ал. Спасов, С, 75. – Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката! .. Добре, ами за зла врага, снарядчето се изсилило, та не ударило в площадката. Й. Вълчев, РЗ, 102. Зла воля. Книж. Липса на готовност, съгласие за нещо. Аз направих всичко зависеще от моето усърдие, но въпроса го решаваше чужда воля и тая воля беше зла воля. Ив. Вазов, ПЕМ, 5. Сега Чингелов се зае с особено усърдие да съчинява протокола – защото беше за такъв тържествен случай и защото беше целият против злата воля и упоритост на Таки Брашнаров. Д. Талев, ПК, 64. При зла воля поводи могат да се намерят всякакви. П. Вежинов, ДМ, 28-29. Зли<те> езици. Разг. Хора, които съчиняват и разпространяват клюки, клевети. Байрон беше прогонен из Англия от злите езици и трябваше да бяга най-после накрай света, ако ранната смърт не беше го избавила от филистерите и тяхната омраза. М. Арнаудов, Г, 16. В миналото името ѝ беше сплетено с имената на двама видни търговци от града. Но това говореха може би само злите езици. М. Грубешлиева, ПП, 28. Правеше газеничета от ламарина, сновеше между селата с една малка каручка и зли езици разправяха, че гонел циганките в житата и царевиците. А. Каралийчев, ЛС, 42. – Никакво връщане! Ще се върнеш да кукуваш сам! Да ме носят злите езици по село, че не мога да гледам баща си. Н. Хайтов, ДР, 57. Зъл гений. Книж. Подбудител към зли, лоши дела. Тя не знаеше кой е инициаторът на кражбата, ала за нея Гошо беше злият гений на сина ѝ. Б. Болгар, Б, 291. Михаил III се разхождаше замислен и тъжовен. Нямаше как – и сега трябваше да уведоми своя патриарх, своя зъл гений. Й. Вълчев, СКН, 286. Зъл, добър; добър, зъл. Разг. Какъвто и да е; всякакъв. – Божко, не ги слушай! .. Аз ще те взема тебе; добър, зъл, аз ще те взема. Не ме ли харесваш? Ц. Церковски, Съч. III, 185. Зъл дух. Диал. Според народните вярвания – дух, който причинява беди и нещастия. – Болен човек виждам у вас, бабо! – Тъй, тъй, сине, наш Станьо, стопанинът ми, от три месеца лежи, ни жив, ни умрял .. – Ще оздравее, бабо, ще оздравее, но близко до къщата ви има запустял кладенец. Заровете го, че нечисто място е то, зли духове се въдят там, затова болести и нещастия ви сполетяват. Чудомир, Избр. пр, 294-295. Сякаш зъл дух унищожаваше вкъщи всичко, което обичаше и към което бе привързан. Ем. Станев, ИК III и IV, 396. Той крачеше широко, размахваше ръце и приличаше на воин, пратен от бога да прогони злия дух от земята. Елин Пелин, Съч. III, 97. Не си давам (не си правя) зло сърце; не струвам зло сърце. Остар. и диал. Не се ядосвам, не се дразня. – Аз не поимам живота толкова навътре, не си правя зло сърце за житейските неволи. А видиш ли, ти ме накара да се замисля, ей с това тъничко гласче. А. Каменова, ХГ, 210-211. От зло сърце. Разг. Обикн. с отриц. С лоши намерения, с желание да сторя зло. Но касиерът беше прав. И само за смях, не от зло сърце, а само така, за малко смях и настроение извика подире му: – Защо ви са пък и на вас пари, господин Ноев? Д. Калфов, Избр. разк., 207. – Добре де, сгреших пред тях, ама питам: от зло ли сърце сгреших? Какво искат те? А. Гуляшки, СВ, 194. Свил съм се като котка на зло време. Диал. Унил съм, тъжен съм, без настроение съм.