озлобѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано озлобѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член озлобѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член озлобѐна - единствено число, женски род, нечленувано озлобѐната - единствено число, женски род, членувано озлобѐно - единствено число, среден род, нечленувано озлобѐното - единствено число, среден род, членувано озлобѐни - множествено число, нечленувано озлобѐните - множествено число, членувано
ОЗЛОБЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от озлобя и от озлобя се като прил. 1. Който изпитва злоба; зъл, злобен. Озлобеният съпруг я преследваше, когато тя отиваше да пазарува, и Марина се боеше да излиза от къщи. Ем. Станев, ТЦ, 88. Емилия може и да не знае, че е събудила ревността ѝ. Гледа си работата, но озлобената ѝ приятелка е готова да мисли всичко и да ѝ мъсти. Ст. Даскалов, СЛ, 287. И след миг оттам излетя кукувицата, сподирена от рояк озлобени птички, които я кълвяха и биеха с крила. П. Бобев, ЗП, 53. Той мислил да намери пощада от озлобените си врагове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92.Виж повече2. Който изразява злоба; зъл, злобен. Лицето ѝ пазеше озлобено студено изражение. Ив. Вазов, Съч. IХ, 31. Постоянно избухваха спречквания.. Озлобени и ядосани гласове ругаеха нервно. Д. Димов, Т, 34. Зад гърба му [на щастливеца] се чува озлобено шушукане: — Егоист! — Сигурно си мисли, че това съобщение е залепено само за него! Св. Минков, Избр. пр, 467. Мълчание! Понякога по-страшно от най-озлобен спор, закана, посягане. Г. Стаматов, Разк. II, 25.
— Друга (остар.) форма: о з л о б л è н.