нена̀вистен - единствено число, мъжки род, нечленувано нена̀вистния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нена̀вистният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нена̀вистна - единствено число, женски род, нечленувано нена̀вистната - единствено число, женски род, членувано нена̀вистно - единствено число, среден род, нечленувано нена̀вистното - единствено число, среден род, членувано нена̀вистни - множествено число, нечленувано нена̀вистните - множествено число, членувано
НЕНА̀ВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който буди, предизвиква ненавист; омразен.
Обещавай на населението .. направа на пътищата му .. и изпъдването на някой ненавистен нему чиновник. Ив. Вазов, Съч. VI, 187. Биват дни, в които аз съм готов да убия себе си и да прекратя живота си, който отдавна вече ми е станал ненавистен. Л. Каравелов, Съч. IV, 238. Ненавистен враг. Ненавистен политически режим.Виж повече2. Който изразява ненавист; омразен. — Е, какво искаш, ..? Ако отиваш, пръждосвай се по-скоро! — извика Милю, като устрели с ненавистен поглед момъка. Ив. Вазов, Съч. VII, 125. След минаванието на русите в земята ни, първата грижа на нашите тук българе била да са настанят колкото могат по-добре в реда на онези, които ще управляват мястото .. Оттука многочислени интриги, омрази и клевети, ненавистни хули и обвинения. АНГ I, 719.