омра̀зен - единствено число, мъжки род, нечленувано омра̀зния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член омра̀зният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член омра̀зна - единствено число, женски род, нечленувано омра̀зната - единствено число, женски род, членувано омра̀зно - единствено число, среден род, нечленувано омра̀зното - единствено число, среден род, членувано омра̀зни - множествено число, нечленувано омра̀зните - множествено число, членувано
1 ненавистен - омразен
ОМРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който буди, предизвиква омраза; ненавистен.
От завладяването на Търново до неговото освобождение търновци никога не губели надежда, че един ден омразната отоманска власт ще бъде смъкната. Ст. Михайлов, БС, 113. Аз знаех, че вече няма да се върна в омразната къща на Чукачеви, и заспах свита до мама, щастлива и доволна. М. Гръбчева, ВИН, 11. Най-омразни хора на света са ония, които си продават съвестта. У, 1871, бр. 1, 158. // Който предизвиква отвращение или силно неприятно чувство; ненавистен, отвратителен, противен. — Пст! Мяу! — викаше подире му някое хлапе. Само тоя омразен звук не можеше да търпи инак кроткият дядо Слави. Й. Йовков, ПК, 30. При изпълнението на тая омразна длъжност, особено беше тежко и досадно Кънчу, когато дойдеше ред да менява гащичките на детето и да трие нечистотиите. Т. Влайков, Мис., 234. Разнесе се омразната миризма на долнокачествен тютюн.Виж повече2. Който е изпълнен с омраза, който изразява омраза. Хората вземаха да ме гледат със зли, омразни очи. Кл. Цачев, СШ, 26. Тошка не смееше да погледне свекърва си, но долавяше омразните ѝ погледи. Г. Караславов, Тат., 46. [Кръстоносците] правили неизказани пакости на гражданите със своето лошаво и омразно поведение. БКн, 1859, кн. 2, 297. Г. Б-ов нарочно и умилително яви туй така, с омразно намерение, да увреди тези лица. Г, 1863, бр. 10, 74. Омразни думи.
3. Диал. В съчет. с б и л к а, б и л е, т р е в а и под. Който поражда, предизвиква омраза между хората според народните вярвания. Накръст селото кръстоса — / нагоре, още надоле, / да дири билки омразни, / омразни билки, разделни, / та снаа си да раздели / от мила сина Стояна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 452. Стоянова майчица, / Петкани върла душманка, / къде ходила, питала, / да найде биле омразно, / омразно, та па отделно. Нар. пес., Христом. ВВ II, 221. — Да е събрала, Стойене [майка ти], / омразни билки, корене. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 162.