мѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано мѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мѝла - единствено число, женски род, нечленувано мѝлата - единствено число, женски род, членувано мѝло - единствено число, среден род, нечленувано мѝлото - единствено число, среден род, членувано мѝли - множествено число, нечленувано мѝлите - множествено число, членувано
1 мил - миловиден - благовиден (книж.)2 дружески - приятелски - дружелюбен - приветлив - приветен (поет.) - радушен - сърдечен - топъл (прен.) - мил 3 скъп - любим - обичен (разг.) - мил - обичан - ненагледен - свиден - възлюбен (книж.) - драг (разг.)Виж повече
- 1. мил
- - Майко мила
Виж повече- - Направям/направя мили очи
- - Опържвам/опържа до милата майка
- - Правя мили очи
- - Като (колкото) ланския сняг, мил ми е
- - Като леща на (по) Великден, мил ми е
- - Като на децата пръчката, мил ми е
- - Като на децата тояга, мия ми е
- - Като на кучето камъка, мил ми е
- - Като на овцете вълка, мил ми е
- - Мила родна картинка
МИЛ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. мѝли, прил. 1. Към който се изпитва чувство на обич, нежност; драг, скъп. Милият татко! Гледах едрото му тяло с широки рамене, гъстите му възруси мустаци и къдравите му леко прошарени коси и в сърцето ми преливаше любов. Сп. Кралевски, ВО, 32. Добра влезе в училищната стая едва-едва усмихната, .., прегърна поривисто младата девойка: — Мила учителке, мило девойче, откога искам да те видя, да си приказвам с тебе! Д. Талев, И, 203-204. Обичам та, мое мило отечество! Л. Каравелов, Съч. II, 28. Родният град, .., милите кътчета, които го разнежиха, .., го разчувстваха и размекнаха. Г. Караславов, ОХ I, 256-257. Ликува буйната дружина, / че свършова се дългий пат, / че скоро милата родина / при луний блясък ще съзрат. К. Христов, ПВ, 36. Баща и сестра и братя мили / аз да прегърна искам без злоба. Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. ● За усилване мил (и) драг; (по-рядко) драг и мил. — Иванко, Иванко, колко те обичам аз! Колко си мил и драг! В. Друмев, И, 10. — Тъй било то! .. Докато беше даскал, мил-драг! .. А сега, като го уволниха, не ви е приятен .. Довиждане! К. Калчев, ПИЖ, 111. И аз не мога да ся нарадвам, че ми помогна бог да та избавя тебе, що ми си толкози мила и драга. Е. Мутева, РБЦ (превод), 83. ● В обръщение, обикн. в съчет. със собств. или нариц. име. За израз на нежни или интимни чувства. — Хайде, Сивушке, хайде, мила! — подвиква Боне и със страх гледа, как кравата му все повече се уморява и губи сили. Елин Пелин, Съч. I, 150. — Седни, бабо. Пък аз ще легна, болен съм. — Болен си, чедо. Ами що ти е, мило, що те боли? Д. Талев, ПК, 831. — А не се ли боиш от андарти? — саркастично попита Ирина. — Не, мила! .. До таква степен, че би могла прекалено да ни придружиш и ти. Д. Димов, Т, 523. „Мили ми татко — пишеше момчето, — съобщавам ти, че сме живо и здраво.“ Г. Караславов, Избр. съч. I, 106. Мисли мои, мисли мои, / .. / що ли съм ви толкоз галил, / мили мои рожби, / и защо ви аз отгледах в скърби и несгоди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 236.
2. Който много се цени, пази; скъп, ценен, драг. „Ставайте, братя, на оръжие мало и голямо за нашата мила свобода и независимост!“ Ив. Унджиев, ВЛ, 55. Животът е мил, и да умре человек, ама барем да знай. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 78. Близо три години не беше стъпвала тук, а всичко беше толкова мило и скъпо на сърцето ѝ! И. Петров, НЛ, 166. Гостната стая беше отрупана с безброй мили предмети — подаръци за рожден ден или имен ден. М. Кремен, СС, 124. Осквернение на сичко, що е най-свято, най-мило за секи един народ, помрачават човеческия разум и замразяват кръвта в жилите. НБ, 1876, бр. 17, 66. Душата е по-мила от парата. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 155.
3. Който е приятен, нежен, хубав и предизвиква симпатия с вида, с държанието си, с качествата си; миловиден. Тя [Петранка] даже се поусмихна и черните ѝ изгаснали очи като да се оживиха .. Имаше нещо мило, детско мило в тия черни очи и нещо красиво в това бледо, сякаш потопено в млечна преснина лице. Ц. Церковски, Съч. III, 100. Лицето ѝ бяло, мършаво, .., нямаше нищо особено: повече детски мило, отколкото хубаво. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 28. С умореното си и слабо лице, с увисналия си и изострен нос, скрит в бръчките на шаечните дрехи, той изглеждаше тъй неподправено естествен и мил. Й. Йовков, ΒΑΧ, 58-59. В тоя момент тя беше тъй мила и привлекателна. Очите ѝ блестяха с ярка светлина като очите на възхитено дете. Ив. Мартинов, ДТ, 226. Със своята безпомощност и несъмнена честност той му се видя накрай дори и трогателно мил. Д. Калфов, Избр. разк., 7. Тя [лехусата] ги заразглежда [пелените] една по една: с такъв трепет ги ши тя през последните седмици, как ги допираше до лицето си, когато ги сгъваше, за да погали мислено малкото бебе, непременно мило, непременно красиво. М. Кремен, СС, 67. // Любезен, приветлив. В такава весела къща и при такава мила домакиня никога няма да се види времето дълго. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 78. — Не се сърди, бабо — дядо отговаря. — За да ти помогна, всичко ще направя. Аз ще ти намеря помощница умна. Сръчна, работлива, мила, сладкодумна. С. Ангелов, ХЛ, 4. Вечен и неизменен гост [на приемите] беше братовчедът на Лина — Васил Хаджипетков, .., който помагаше на братовчедка си да бъде мила и приветлива домакиня. М. Грубешлиева, ПП, 222-223.
4. Който предизвиква приятно, радостно чувство, удоволствие, съществуването на който радва; драг, желан, приятен. Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци. Това бяха звуци от игрива, жизнерадостна песен, която разтваряше заключените сърца и разведряваше угнетените души. Г. Караславов, Избр. съч. V, 237. Между крехките гласове, .., Колчо ясно долавя един познат глас, .., който се издига по-високо от другите и който му се вижда тъй мил и сладък! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. Ала така беха мили, и толкова беха сърдечни тие им късички срещи! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 192. Какво дават днес? С кой артист?.. Да идем, непременно да идем. И знаете ли с какви мили, нежни и трогателни думи искаха от мене пари. Елин Пелин, Съч. IV, 150. Забрави туй време, га плачех / за поглед мил и за въздишка. Хр. Ботев, Съч. 1950, 15.
5. Като същ. Обичан, скъп човек. Тя се вижда като булка, хваната за ръката на своя мил. Елин Пелин, Съч. II, 112. Оттегля се в своята стая, заспива и сънува своята мила. К. Величков, ПССъч. I, 316. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията, ..? Къде е страната на белите рози, дето искаш да отлетиш с твоята мила? Страната на тия чудни бели рози, които погледът и усмивката на твоята близка могат да багрят в синьо, червено, алено — във всички цветове на възвишените чувства? Елин Пелин, Съч. V, 38. Милият загина в бой / и не ще го вече видя. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 126.
◊ Давам мило и (за) драго. Разг. Давам най-скъпото, най-ценното, което имам, всичко. — Аз ви моля да не ни оставяте. Идвайте често, следете, помагайте. Мило за драго давам да я спасите. Ако трябва, ще я изпратя в странство. Казват, в Швейцария имало такива санаториуми. Ем. Станев, ТЦ, 56. — Едно време, на младите години, имаше една Тинка, комшийка ми беше. Направо ще ти кажа: мило и драго давах за нея, а тя завеяна по друг, по Ненчо. Б. Геронтиев, Б, 12. Майко мила; Мале мила. Разг. Възклицание, обикн. за израз на неприятно чувство или неприятна изненада. Искаш да видиш тунела! .. Бялата ти риза ще стане катранена, майко мила! Й. Гешев, ВТ, 103. Да одумва комшийките си, мале мила. Устата ѝ като ханджийска порта. ВН, 1960, бр. 2669, 4. Като гледаш — нежна, мила .. / Но характер — мале мила! ВН, 1961, бр. 2954, 4. Мил ми е като (колкото) ланския сняг; Мил ми е като леща на Великден; Мил ми е като на децата пръчката (тоягата); Мил ми е като на кучето камъка; Мил ми е като на овцете вълка. Ирон. Никак не ми е мил. Направям (правя, направя) мили очи на някого. Разг. Старая се да угодя, да се харесам на някого с постъпките, поведението си пред него. Правителството на Божилов бе заменено с хитроумния Багрянов. Той направи мили очи на съюзниците и в същото време не изпущаше ножа от ръката си, подмигваше на немците. Ем. Манов, ПЯ, 177. — Казват, че Ралчо щял да се върне за председател? Някои дори взеха да му правят мили очи. Ст. Даскалов, СЛ, 372. Ни мил, ни драг. Остар. Който е в лошо, бедствено положение. Хиледи български села се обърнаха в прах и пепел и жителите им са разпръснаха като яребици, .., ни мили, ни драги. НБ, 1876, бр. 48, 187. Мене са раздира сърцето като гледам тия злочести българчета тъй покрусани, ни мили, ни драги. НБ, 1876, бр. 48, 188-189. Опържвам (опържа) до милата майка. Диал. Съсипвам материално някого.
МИЛ1, мѝлят, мѝля, мн. мѝли, след числ. мѝля, м. Остар. Миля. Колко е разстоянието на един морски мил? П. Кисимов, ΟΑ I (превод), 4. Те тъй добре осветляваха нощя околността на Париз, щото можеха ясно да виждат обсадителите на повече от един мил разстояние. ИЗ 1877, 431-432. Препорци от разни цветове бяха ся турили на два реда в определеното място за зрителите (..) до мястото, догдето конете щяха да тичат, което е разстояние от два английски мили. (Всяк мил има 1675 стъпки). ЦВ, 1856, бр. 268, 33. И ако те накара някой да идеш един мил место, иди с него два миля. Н. Рилски, НЗ, 9. Колко далеч бяха гребли учениците? „До двадесет и пет или тридесет стадии“.. т. е. около 3,5 миля или малко повече от един час. КТЕМ, 291. — Островът Св. Елена с осемтях си миля твърде е широк! .. Тука ми се на фатове мери широчината за разходка. Хр. Драганович, НБ (превод), 144.
МИЛ2 м. Остар. Диал. Утайка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.