благовѝден - единствено число, мъжки род, нечленувано благовѝдния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член благовѝдният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член благовѝдна - единствено число, женски род, нечленувано благовѝдната - единствено число, женски род, членувано благовѝдно - единствено число, среден род, нечленувано благовѝдното - единствено число, среден род, членувано благовѝдни - множествено число, нечленувано благовѝдните - множествено число, членувано
БЛАГОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. За човек — който има приятен, хубав вид; миловиден. Еленчанки, благовидни, умилни, в женствеността имат дарби обилни. П. Р. Славейков, Сл, 75. Тъй като аз имах най-благовидната и все още детска физиономия и единствен от групата бях обут в сандали, на мене възложиха да вляза в сладкарницата. П. Незнакомов, МА, 93. Благовидното лице на Тенев потъмня, устните му се свиха. Ст. Марков, ДБ, 143.
2. Обикн. за отказ, причина, предлог и под. — който е подходящ, убедителен за случая, като често прикрива някакви други подбуди или истинската причина; приемлив.