привѐтлив - единствено число, мъжки род, нечленувано * привѐтливия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член привѐтливият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член привѐтлива - единствено число, женски род, нечленувано привѐтливата - единствено число, женски род, членувано привѐтливо - единствено число, среден род, нечленувано привѐтливото - единствено число, среден род, членувано привѐтливи - множествено число, нечленувано привѐтливите - множествено число, членувано
ПРИВЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява, показва благоразположение, доброжелателност, добро отношение към другите; мил1, дружелюбен. Маргарита беше извънредно любезна и приветлива към госта. Ив. Вазов, Съч. XII, 184.