гальо̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано гальо̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гальо̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гальо̀вна - единствено число, женски род, нечленувано гальо̀вната - единствено число, женски род, членувано гальо̀вно - единствено число, среден род, нечленувано гальо̀вното - единствено число, среден род, членувано гальо̀вни - множествено число, нечленувано гальо̀вните - множествено число, членувано
ГАЛЬО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е нежен и ласкав в отношенията си към другите. Аз много обичах баба Галуна, защото тя беше приказлива и гальовна. А. Гуляшки, ЗР, 48. Еснафският дом с дълбоко привързаните един към друг съпрузи, с домашното огнище, в което майката-светица простираше грижовно крило над съпруг, деца и старци, с добродушно усмихнатия дядо, с гальовната баба; .. — този бащин дом е обвит с оная романтика, която струи от Дебеляновите стихове. Ив. Хаджийски, БДНН, 10.
2. Който изразява нежно и ласкаво отношение, топлота; гален. Геракът говореше меко и укорите му бяха нежни, топли и гальовни. Елин Пелин, Съч. III, 53. Вечер тя казваше нежно: „Душичке, спи ли ти се?“. Душичке... Мила... Това бяха майчини думи, думи бузкрайно гальовни и грижовни. П. Стъпов, ГСВ, 132. Гласът ѝ бе тих и гальовен, но на лицето ѝ не трепна усмивка, като че не говореше, а само мислеше онова, което му каза. О. Василев, ЖБ, 126. Жена ми го стрелва с един топъл гальовен поглед на доверие и нежност: — Николай... Синът ми не бърза да се отзове. Др. Асенов, СВ, 102. ● Обр. Един океан от лъчи падаше от небето. Лъчи топли, нежни, гальовни. Ив. Вазов, Съч. ХI, 87. Двете големи и рошави кучета, унасяни от гальовните звуци на кавала, приятно дремят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2.
3. Който обича да се гали, да се умилква.