добросърдѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано добросърдѐчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член добросърдѐчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член добросърдѐчна - единствено число, женски род, нечленувано добросърдѐчната - единствено число, женски род, членувано добросърдѐчно - единствено число, среден род, нечленувано добросърдѐчното - единствено число, среден род, членувано добросърдѐчни - множествено число, нечленувано добросърдѐчните - множествено число, членувано
1 благ (разг.) - мек (прен.) - добродушен - добросърдечен - благодушен (книж.) - добър - мекосърдечен
ДОБРОСЪРДЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който има добро сърце; добродушен, благодушен. Противоп. коравосърдечен.