щастлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * щастлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член щастлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член щастлѝва - единствено число, женски род, нечленувано щастлѝвата - единствено число, женски род, членувано щастлѝво - единствено число, среден род, нечленувано щастлѝвото - единствено число, среден род, членувано щастлѝви - множествено число, нечленувано щастлѝвите - множествено число, членувано
- 1. щастлив
- - Роден под щастлива звезда
Виж повече- - Родил съм се под щастлива звезда
щастлѝв, -а, -о, прил. 1. Който има или изпитва щастие. Бедният мой приятел, той изглеждаше в писмата си доволен, жизнерадостен, напълно щастлив! Вазов. О, колко красива е земята и колко са щастливи хората! Смирненски. Бистра не е щастлива. Посърнала, отчаяна, дори на детето не се радва. М. Грубешлиева. 2. Благоприятен, добър, благополучен, сполучлив. Щастлив случай ми помогна, та през студентството се сдобих с богата библиотека. Влайков. || Рядък, рядко хубав. Изведнъж една щастлива мисъл озари стрина Радовица. Влайков. Щастливо изключение. 3. Който е изпълнен с щастие, радост. Той се чувствуваше потънал в едно море от народна любов Такива щастливи минути рядко господари имат в живота си. Вазов. Сега той равнодушно посрещаше жетвата — най-щастливото време за него. Елин Пелин. Щастлив миг. Щастливо пътуване. 4. Който изразява щастие. Каква щастлива усмивка озаряваше нейното червено лице! Елин Пелин. Щастлив вид. Щастливо лице.