блага̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано блага̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член блага̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член блага̀та - единствено число, женски род, нечленувано блага̀тата - единствено число, женски род, членувано блага̀то - единствено число, среден род, нечленувано блага̀тото - единствено число, среден род, членувано блага̀ти - множествено число, нечленувано блага̀тите - множествено число, членувано
БЛАГА̀Т, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. и диал., сега поет. 1. Честит, щастлив; благатен. Сега съм у дома, По часове, благат, / край бистрата река, при звучната ѝ песен, / мечтая ил чета. Ив. Вазов, Съч. II, 180. Колко здравец по гората, /../ толкоз здраве у палати — / живот — почит — дни благати! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. Златна пшеница си жънат, /../ да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, /../ да бъдат всички благати, / весели, сити, богати. Ем. Попдимитров, ПМ, 63. Она на снаха говоре: / „Честита, како, благата, коя е с толко сватове.“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 232.Виж повече2. Остар. Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. Само просвещените народи са благати и честити. Ступ., 1875, бр. 6, 41.