злочѐст - единствено число, мъжки род, нечленувано злочѐстия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член злочѐстият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член злочѐста - единствено число, женски род, нечленувано злочѐстата - единствено число, женски род, членувано злочѐсто - единствено число, среден род, нечленувано злочѐстото - единствено число, среден род, членувано злочѐсти - множествено число, нечленувано злочѐстите - множествено число, членувано
ЗЛОЧÈСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек – който има зла участ, лоша съдба; злощастен, несретен, нещастен. Противоп. честит.