злочѐст - единствено число, мъжки род, нечленувано
злочѐстия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
злочѐстият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
злочѐста - единствено число, женски род, нечленувано
злочѐстата - единствено число, женски род, членувано
злочѐсто - единствено число, среден род, нечленувано
злочѐстото - единствено число, среден род, членувано
злочѐсти - множествено число, нечленувано
злочѐстите - множествено число, членувано
ЗЛОЧÈСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек – който има зла участ, лоша съдба; злощастен, несретен, нещастен. Противоп. честит.