клѐт - единствено число, мъжки род, нечленувано клѐтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член клѐтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член клѐта - единствено число, женски род, нечленувано клѐтата - единствено число, женски род, членувано клѐто - единствено число, среден род, нечленувано клѐтото - единствено число, среден род, членувано клѐти - множествено число, нечленувано клѐтите - множествено число, членувано
КЛЕТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който буди съжаление, състрадание; нещастен, злочест, беден.
Отникъде помощ, отникъде надежда. Сбъркаха се клети сиромаси. Елин Пелин, Съч. I, 76. Присъдата не се изпълни ни на другия, ни на по-следующия ден. Пълна надежда се възкреси в сърцето на клетия момък. К. Величков, ПССъч. I, 85. Аз още не мога да разбера защо обичах това клето мъничко дете. Ц. Церковски, Съч. III, 56. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, / .. / Те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / .., / та тебе клета оставих / за първо чедо да жалиш! Хр. Ботев, Съч. 1929, 5.Виж повече2. Който е на нещастен, злочест човек, на човек, който буди съжаление, състрадание. Напипа с треперещи пръсти двуострата си кама и видя като наяве как замахва отведнъж и пробожда клетото си сърце. С. Северняк, ОНК, 15. Човек си късмето не знае, / он сал душа клета има, а она страдае, / она пати, она тегли, она боледува. Елин Пелин, Съч. V, 108. А грамадата расте сѐ / неусетно, тайно / и камъньте върху нея / фърчат непрестайно. / Че сюрмашки сълзи клети / лесно не изсъхват. Ив. Вазов, Съч. IV, 36. А Павльовица тихом попита: / „Бре Павле майстор, куту ма видя, / защо наведе клета си глава, / клета си глава до черна земя?“ Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 52. Низ синджире девойкя продума: / „Леле варе, побратиме Марко, / .. / Събуй чижма, та ми вода подай, / че ми клети уста загореа!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 32.
3. За живот, съдба и под. — който е изпълнен с нещастия и беди и предизвиква съжаление, състрадание. Баба много обичаше това стихотворение — то ѝ напомняше за клетия ѝ живот, за скитничеството и премеждията на брат ми, когото ден и нощ оплаквахме. К. Калчев, ПИЖ, 32. — Не ме оставяй да си тръгна със змията на съмнението в гърдите си за твоята клета съдба. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 66. Каква награда чакаш — покажи я / — / що обещават твойте божества, / че съхраняваш / клета орисия! / Теглата си ти в кървави слова? К. Христов, Т, 18.
4. Който е лош, зъл, проклет. Изгорехме, Петре войводо, пишат, изгорехме, брате, къде си да ни отървеш от зли душмани, от клети турци. Къщите ни палят, женската ни челяд насилват, кръв проливат, като овни ни колят насред село. Д. Талев, ГЧ, 270-271. Той [владиката] е клети грък! Напреде ти глади, маже, а отзад ти гроб копае. Ил. Блъсков, ИС 37. „Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет.“ П. К. Яворов, Съч. I, 60. Ютре рано у София чидем, / .., / чем да идем богу да се молим, / .. / ега сапре тия клети турци, / стига толкоз земя притискаа, / стига толкоз робйе изробиа! Нар. пес., СбНУ XLIII, 9. ● Нар.-поет. Обикн. клет проклет. Не кълни, люби, йората, / най кълни, Дженке, майка си, / майка си клета проклета. Нар. пес., СбНУ XLVII, 150. — Царице, младо Елено, / ти сичко че ми изкажеш! / А она си му говори: / — Люта си сабля извади, / руси ни глави отсечи, / болйе ни дума не питай, / турци са клети, проклети, / какво знаяа, правиа! Нар. пес., СбНУ XLIII, 439.
5. Като същ. клетият, клетата, клетото, мн. клетите. Само членувано, обикн. като обособ. приложение — нещастен човек, който буди съчувствие, съжаление; нещастният, горкият, бедният, злочестият, нещастник, нещастница. Тя не приема подарките, избягва срещите на Цонча. А той, клетият, се мъчи за нея, топи се и страда ужасно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 123. Тя се много радваше на това място. Клетата, тя се радваше, че чедото ѝ ще рахатува. Т. Влайков, Съч. II, 18. Внуче ми е, клетото, внуче. Сираче е, пък е много гладничко, затова плаче. Д. Ангелов, ЖС, 20. Бедност, брате, хлябът не стига... То ние, възрастните, на всичко сме навикнали, ами дечицата, за тях, клетите, ми е жал! А. Гуляшки, СВ, 254.
КЛЕТ, клѐтът, клѐта, мн. клѐтове и клѐти, след числ. клѐта, м. и клет, мн. клѐти, ж. Остар. и диал. 1. Къща, вкопана в земята; землянка, бордей, хижа. Метлата Рада земала, / та измела равни двори, / от клетите до портите. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 375.
2. Малка стая, в която се пазят дрехи или хранителни продукти; килер (Н. Геров, РБЯ).
3. Малка стая, използвана за спалня на най-младата от двойките на семейството. Като дойдат поповете и насред стаята сичко бъде приготвено за венчането, кумът или кумата довежда младите от клета· СбНУ IX, 49.
4. Зимник, изба (Ал. Дювернуа, СБЯ I).
5. Хамбар, житник (Вл. Георгиев и др., БЕР).
6. Остар. Клетка. По-добре да е някой птиче на храстите / на оурманат, / нежели на клета (кафеза) ти. ВУХБ (превод), 56. Отидев прочее во Анатолия, [Баязид] срази се с Темерлана. Но Темерлан нави му, и отведе го в плен, и заключи го в клет желязна. Хр. Павлович, Ц.62.