жа̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано жа̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жа̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жа̀лна - единствено число, женски род, нечленувано жа̀лната - единствено число, женски род, членувано жа̀лно - единствено число, среден род, нечленувано жа̀лното - единствено число, среден род, членувано жа̀лни - множествено число, нечленувано жа̀лните - множествено число, членувано
ЖА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изпитва жал, тъга, скръб, мъка; тъжен, скръбен.
Кат майка жална тихо са поплача / над толкоз гробове в душата ми скрити. Ив. Вазов, Съч. III, 61. Отде иде тоя темен облак, / тамо ми е либе забегнало. / До три годин, ка е забегнало, / до три годин жална, тъжна ода. Нар. пес., СбНУ XLIV, 401. Жалко стана за Янкова сватба, / че остави младата невеста, / сви сватбари жални останая, / а Янко си войник заминава. Нар. пес., СбНУ XLIX, 321.Виж повече2. Който е изпълнен с жал, тъга, скръб, мъка; жаловит, жалостен, жалостив, жаловен, жалобен. – Бре, тя ме е излъгала! И той се хвана за главата като треснат, па извика с отчаян и жален глас: – Ами парите ми? Елин Пелин, Съч. II, 95. Веднага се раздал пронизителен жален писък. Те отърчали при камъка и видели с ужас, че орелът е сграбчил стария им познайник и иска да го отнесе. А. Разцветников, СДП (превод), 40. Но каква полза – питам се веке – / ако възтокът бил румен, ален? / Дали тегла ни по щат са леки, / и живота ни по-малко жален? Ив. Вазов, Съч. I, 15.
3. Който изразява жал, тъга, скръб, мъка; жаловит, жалостен, жалостив, жаловен, жалобен. – Отивам на вратнята и гледам през дупчица на пътя дали хората си шушукат, като минуват край нас, и дали поглеждат към нашата вратня с жално и уплашено лице. Ив. Вазов, Съч. ХII, 57. Стефан оставяше тая жална песен и започваше друга, весела, за хоро. Й. Йовков, СЛ, 160. ● Нар.-поет. жален, (та) милен. Жални, та милни песни потекоха из малките уста на кавала и смаяха всичките седенкуваче. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 223. На, изпийте тази чаша, / пълна, равна с ройно вино, / и попейте една песен / жална, милна, разговорна. Нар. пес., СбГЯ, 206.
4. Който предизвиква, буди жал, тъга, скръб, мъка. Доплака се на съдиите, като видяха жалната картина. То не бяха селяни, а просяци. Елин Пелин, Съч. IV, 264. Захващаше [Рад] дълги разкази за далечни земи, за героически или жални случки. Д. Яръмов, БП, 71. Ние не можем без потресение да прочетем тая жална история за потурчването на чепинските българи, записана на 1657 год. от бедния поп Методия Драгинов, сам вече, може би, мохамеданин! Ив. Вазов, Съч. ХVI, 46. Всякога все в страх да бъда / от жални вести печални. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1043.
– Друга (остар. и диал.) форма: жèлен.