безра̀достен - единствено число, мъжки род, нечленувано безра̀достния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безра̀достният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безра̀достна - единствено число, женски род, нечленувано безра̀достната - единствено число, женски род, членувано безра̀достно - единствено число, среден род, нечленувано безра̀достното - единствено число, среден род, членувано безра̀достни - множествено число, нечленувано безра̀достните - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
БЕЗРА̀ДОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не чувства, не изпитва радост. Тъжна беше Домна, по-право безрадостна. Погледът ѝ беше ленив, безмълвен. Дъждът, койте се сипеше навън, я изпълваше със самота. Б. Болгар, Б, 92. Планините оживели, птичките запели, .. и лицата на хилядите мъже просияли от радост и вяра. Само безрадостният дервиш Кърджи Бин Олан останал навъсен и се скрил в бездните на своята пустинна пещера. А. Страшимиров, А, 199.
2. В който няма радост, лишен от радост; нерадостен, безотраден.
Златка стана от мястото си, обхвана с две ръце главата си, извърна се и блъсна челото си в стената — Мамо, стига вече, ще се махна от тая безрадостна къща! К. Петканов, ДЧ, 211. Не трая дълго радостта ми — татко отново започна да пие и пак се затвори в себе си... Отново се заредиха безрадостни дни. Сп. Кралевски, ВО, 33. Така заедно с нея той мислено оплака себе си, своя дълъг и безрадостен живот, своите пропаднали надежди. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 434.Виж повече