жаловѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано жаловѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жаловѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жаловѝта - единствено число, женски род, нечленувано жаловѝтата - единствено число, женски род, членувано жаловѝто - единствено число, среден род, нечленувано жаловѝтото - единствено число, среден род, членувано жаловѝти - множествено число, нечленувано жаловѝтите - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
ЖАЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва жал, мъка; тъжен, скръбен, жален.
Жаловитата жена са подигна, като изправи и детето си; очи си от сълзи обърса; на всяк гроб запалена вощеница прилепи. Ил. Блъсков, ЗК, 4. – А ти, девойко жаловита, / по блян какъв скърбиш? / – Недей ме, чужденецо, пита .. / изгубих брат при Ниш. В. Карагьозов, Избр. пр, 90. Отидой, отидой на вода студена, / заварий, заварий либе жаловито, / де седи, де седи, то се мене / сърди. Нар. пес., СбНУ XLVI, 246.Виж повече2. Който е изпълнен с жал, тъга, скръб, мъка; жален, жалостен, жаловен, жалобен. Кат жерави, кои в небе открито / на дълъг ред летят с плачевен вик, / така аз виждах, с сърце жаловито, / край мен души да минават всеки миг. К. Величков, Ад (превод), 46.
3. Който изразява жал, тъга, скръб, мъка; тъжен, скръбен, жален, жалостен, жаловен, жалобен. Росен седна с жаловито изражение на лицето си. – Загубихме гонката – измънка той. П. Льочев, ПБП, 61. Изведнъж до ушите му долетя далечна моминска песен, тиха, жаловита. Ив. Планински, БС, 64. Събуждат се хълмисти урви и скали заспали. Пресеква надалеко жаловит протяжен стон. В. Марковски, ПЗ, 394. ● Обр. Тишината в широката студена стая сякаш ставаше по-дълбока от тоя жаловит вой на вятъра. Д. Талев, ПК, 65.
4. Остар. Който предизвиква, буди жал, скръб, мъка; жален. Злото все порастя; за малко време цяло село не говори за друго, освен за тези жаловити явления. Всички се смеят; земат на подигравка, гаврят са със злочестия мъж. Ч, 1875, бр. 4, 170.