жаловѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано жаловѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жаловѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жаловѝта - единствено число, женски род, нечленувано жаловѝтата - единствено число, женски род, членувано жаловѝто - единствено число, среден род, нечленувано жаловѝтото - единствено число, среден род, членувано жаловѝти - множествено число, нечленувано жаловѝтите - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
ЖАЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва жал, мъка; тъжен, скръбен, жален.