мино̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано мино̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мино̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мино̀рна - единствено число, женски род, нечленувано мино̀рната - единствено число, женски род, членувано мино̀рно - единствено число, среден род, нечленувано мино̀рното - единствено число, среден род, членувано мино̀рни - множествено число, нечленувано мино̀рните - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
МИНО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Муз. Който се отнася до минор.
Различаваме главно два лада: мажорен — при който устойчивите тонове образуват мажорно тризвучие с интервал голяма терца между I и III степени, и минорен — при който устойчивите тонове образуват минорно тризвучие с интервал малка терца между I и III степени. Пеене IХ кл, 5. Тоналности, които имат еднакви ключови знаци (диези или бемоли), но едната е мажорна, а другата минорна, се наричат паралелни. Пеене IХ кл, 5.Виж повече2. Прен. Печален, тъжен, меланхоличен; миньорен. От върховете на дърветата проплакваше .. тукан и минорният стон на почти човешкия му глас раздипляше тишината на вечния лес. К, 1967, кн. 7, 16. „Какъв минорен глас, какви ръце, / каква пленителна сте вий жена !“ Ем. Попдимитров, СР, 61. Минорно настроение.