нера̀достен - единствено число, мъжки род, нечленувано нера̀достния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нера̀достният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нера̀достна - единствено число, женски род, нечленувано нера̀достната - единствено число, женски род, членувано нера̀достно - единствено число, среден род, нечленувано нера̀достното - единствено число, среден род, членувано нера̀достни - множествено число, нечленувано нера̀достните - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
НЕРА̀ДОСТЕН, -тна, тно, мн. -тни,
прил. Книж. 1. В който няма радост, който е лишен от радост; тъжен, безрадостен, невесел. Останали сами, Бенко и майка му заживяха нерадостен живот. Ал. Бабек, МЕ, 15. Ясен и чест бе само споменът за нерадостното минало. Щом си помисли, че е слуга, и му домъчня. К. Петканов, ОБ,220. Умората не можеше да смекчи, да надвие мъката му и той се губеше в нерадостни мисли. К. Петканов, БД, 82. Не хароса клета глава / под чуждата стряха /, дни нерадостни дойдоха и мъки настаха. Ив. Вазов, Съч. IV, 82.Виж повече2. Който изразява липса на радост, наличие на неприятни преживявания или съществуване, на грижи, тревоги; тъжен. Ще се убедите в неправотата на един мой критик, който казва, че от всичките ми творения вее неприветния дух на нерадостна концепция за живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 35. От гърдите на германеца се изтръгна пак същият хладен, нерадостен смях. Д. Димов, Т, 362. Човекът беше около шестдесетгодишен, небръснат, с ниска прошарена коса и няколко дълбоки нерадостни бръчки по лицето. П. Вежинов, ВП, 5. Тинка забележи слабо прикриваното недоволство на свекърва си, както и оня нерадостен поглед,... веселостта ѝ бързо покруси и сърцето ѝ се обля пак с тъга и огорчение. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253.
3. Който навява тъга; тъжен, безрадостен, невесел. Лете, когато водата съвършено пресъхне и когато каменливият насип на речището се нажежи и побелее, това голо, без зеленина и почти без дървета, село добива нерадостен вид. Елин Пелин, Съч. I, 16.